Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Олга бързо приготви вечерята и я сервира, движейки се леко и чевръсто, и Павел неволно се загледа в нейната гъвкава изящна фигура.
— Какво ще правим с отпуските? — попита той, след като приключи с вечерята и започна да приготвя чая. — Моят отпуск е през септември и мъничко от август.
— Моят пък обратното — целият август и мъничко от септември — отговори Олга. — Ще нагласим две седмици, за да отидем някъде заедно, а останалото — всеки по свой вкус. Ти имаш ли някакви конкретни предложения?
— Конкретни не, но ми се иска да се поизлежавам на пясък, да си посгрея кокалите.
— Тогава Испания отпада, тази страна е за активна почивка, не става за излежаване, плажовете са по-лоши от нашите в Сочи — каза тя и сбърчи нос. — В Испания е хубаво човек да отиде с любовник, когато още в кръвта му бушува романтиката. Да вземе кола под наем и да тръгне от град на град. На нас това не ни подхожда. Вече остаряхме, трябва ни нещо по-спокойно. Защо не прескочим до Южна Франция?
— Ами да — оживи се Павел, — добра идея е. Спомняш ли си колко хубаво си прекарахме? Водехме тихо и безоблачно съществуване, хотелът — плажът, плажът — хотелът. Вярно, ти вечно се втурваше към някакви дискотеки, а аз едва те удържах.
— Е, Павлуша — разсмя се Олга, — в онези времена бях значително по-млада. Сега остарях и няма да се втурвам наникъде.
— От твоя страна е твърде нетактично да ми напомняш за възрастта ми. Все пак сме родени в един ден, не забравяй. А аз смятам, че все още съм напълно младолик тип. Льолка, кой днес по график трябва да мие чиниите?
— А какъв ден от седмицата сме, четен или нечетен? — попита Олга и съсредоточено сбърчи чело.
— Днес е сряда.
— Тогава си ти.
Тя остави мръсните чинии в мивката и изведнъж възмутено плесна с ръце.
— Ах, ти, хитрец такъв! Затова значи ми предлагаше да отидем на ресторант! На наивен ми се правиш, за някакви романтични пориви ми дърдориш, преструваш се, че не си спомняш чий ред е днес за миене на чиниите! Пашка, познавам те, откак живея на тоя свят, не се опитвай да ме метнеш.
Павел покорно си върза престилката и взе гъбата.
— Добре — обеща с въздишка, — няма да се опитвам.
След вечерята изгледаха един френски филм по телевизията и се прибраха по стаите си за лягане.
— Льолка — каза на сбогуване Павел, като целуна Олга по бузата, — ти си най-страхотната жена на света. Всичките жени, които съм имал, не струват и колкото малкото ти пръстче. Някой ден ще напиша трактат на тема какво е истинската любов.
„Какво ли е истинската любов? — мислено се питаше Олга, докато постепенно потъваше в сладостен сън. — Пашка е щастливец, вече знае това. А аз, глупачката, вечно търся нещо, ровя, избирам…“
Средата на юли неумолимо наближаваше, до крайния срок за плащане на данъците оставаше само месец и половина, а Чистяков още не бе успял да събере нужната сума. През януари той честно и почтено отиде в данъчната служба и подаде декларация за доходи на сума от четирийсет и шест хиляди долара. Пресметнаха му такъв данък, че направо да се обесиш: всичките тези четирийсет и шест хиляди долара, с малки изключения, бяха постъпили от чуждестранни университети и издателства във валутната сметка на Чистяков в „Инкомбанк“, която благополучно бе лишена от лиценз и не върна на доверчивите вложители нито копейка. През цялата есен, зима и пролет Настя и Алексей живяха с жестоки икономии, лишаваха се дори от най-необходимото. Чистяков приемаше всякакви предложения за изнасяне на платени лекции. Настя пък, която нямаше никаква възможност да печели допълнително, допринасяше за икономиите, като премина на по-евтини цигари и отвратително кафе, което струваше значително по-малко от нейното любимо „Капитан Колумб“. Тя много, много се стараеше, но въпреки това…
Към 1 юни за необходимата сума не им достигаха 90 хиляди рубли, което в превод на разбираем валутен език означаваше 4 хиляди долара. И откъде да вземат такива пари един обикновен старши оперативен работник от „Петровка“ 38 и професор в държавен университет? Въпрос, който няма отговор.
Настя и съпругът й се готвеха за последния отчаян напън. Днес полковник Гордеев обеща да пусне Настя в отпуск от 10 юни и тя вече се обади в издателството, от което припечелваше като преводач през отпуските си. Чистяков също си взе отпуск и смяташе да се заеме с частни уроци — да подготвя абитуриенти за кандидатстудентски изпити по физика и математика.
— Льошик, ура! — развика се Настя, нахлувайки в гарсониерата. — Житената питка ме пусна!