Спиращият войната

Вашер бръкна през решетките и отключи килията. Бутна навън дебелата врата и излезе в коридора, като прекрачи сламената фигурка. Не тръгна към стаята на тъмничарите — и изхода отвъд нея, — а пое на юг, по-надълбоко в тъмницата.

Това беше най-несигурната част от плана му. Намирането на кръчма, посещавана от жреци на Многоцветните тонове, беше съвсем лесно. Въвличането в кръчмарска свада — и удрянето на жрец — също толкова лесно. В Халандрен гледаха на религиозните си фигури много сериозно и Вашер си беше спечелил не обичайното задържане в местен затвор, а разходка до тъмниците на Бога крал.

След като знаеше що за хора пазят обикновено такива тъмници, имаше доста добра идея, че ще се опитат да извадят Нощна кръв. Това му бе осигурило нужното отвличане, за да се добере до ключовете.

Но сега предстоеше непредсказуемата част.

Вашер спря и Пробуденото наметало прошумоля. Лесно беше да намери килията, която му трябваше, защото около нея голям каменен кръг беше изцеден от цвят и стените и вратите бяха в мътносиво. Беше място, затворило Пробуждащ, защото липсата на цвят означаваше никакво Пробуждане. Вашер се доближи до вратата и надникна през решетките. Мъж, увесен за ръцете от тавана, гол и окован във вериги. Цветът му беше наситен за очите на Вашер, кожата — с чист загар, синините — ярки сини и виолетови петна.

Мъжът беше със запушена уста. Друга предпазна мярка. За да Пробуди, на човек му трябваха три неща: Дъх, цвят и Заповед. Хармонията и багрите, както го наричаха някои. Многоцветните тонове, връзката между цвят и звук. Една Заповед трябваше да се изрече ясно и твърдо на родния език на Пробуждащия — всяко заекване, всяко неправилно произнасяне щеше да обезсили Пробуждането. Дъхът щеше да излезе, но предметът нямаше да може да действа.

Вашер отключи килията и пристъпи вътре. Аурата на този човек правеше цветовете многократно по-ярки близо до него. Всеки щеше да забележи толкова силна аура, макар да беше много по-лесно за някой, който е стигнал до Първото извисяване.

Не беше най-силната БиоХроматична аура, която Вашер бе виждал — такива имаха Завърналите се, познати като богове тук в Халандрен. Все пак БиоХромата на затворника беше доста впечатляваща и много, много по-силна от тази на Вашер. Затворникът таеше много Дихания. Стотици и стотици.

Мъжът се люшна на веригите си и изгледа Вашер. Запушената му уста беше разкървавена. Вашер се поколеба само за миг, преди да посегне и да дръпне парцала от нея.

— Ти — прошепна затворникът и се покашля леко. — Да ме освободиш ли си дошъл?

— Не, Вахр — отвърна Вашер кротко. — Дойдох да те убия.

Вахр изсумтя. Затворничеството не се беше оказало леко за него. Когато Вашер го беше видял за последен път, беше пълен. Ако се съдеше по измършавялото му тяло, беше стоял много време без храна. Раните, отоците и следите от изгорено по плътта му бяха пресни.