Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #4
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част III: Божествената Юлия)». Краткое содержание книги:
През март всякакви дискусии по моите въпроси бяха прекратени. Катон подложи на гласуване искането си в Сената да не се обсъжда какъвто и да е проблем, докато не се реши спорът около откупуването на данъците, и идиотите го подкрепиха! Макар да знаеха много добре, че именно Катон пречи да се намери решение на спора с данъците! В резултат оттогава досега в Сената не се е обсъждало нищо. Щом Крас повдигне въпрос за спора с откупвачите, Катон се впуска в своите безкрайни празнословия, а сенаторите го гледат в устата!
Ей това съвсем не мога да го разбера, Цезаре. Какво изобщо е постигнал Катон през живота си? Той е само на трийсет и четири години, досега не е заемал никакъв висш държавен пост, като оратор е жалък, всички знаят, че е жалък позьор, но по неясни причини назначените отци са приели за свята истина, че от Катон по-неподкупен човек на света няма, следователно дайте да му се възхищаваме. Толкова ли не разбират, че при наличието на Катоновата интелектуална немощ неподкупността води до трагични резултати! Колкото до Бибул, и за него разправят, че е неподкупен. Двамата все повтарят, че били заклети врагове на всеки, който стърчи над останалите. Похвална цел. Като изключим очевидния факт, че някои хора стърчат над останалите просто защото са по-способни. Ако всички е трябвало да бъдем равни, щяхме да бъдем и създадени еднакво. Но ние не сме еднакви и това е факт, с който всеки би трябвало да се съобразява.
Накъдето и да се обърна, Цезаре, ме лаят кучешките физиономии на политическите ми противници. Толкова ли не могат да проумеят глупаците, че армията ми може да е разпусната, но войниците ми се намират в Италия? Ако ги призова, те ще се втурнат да ми помагат. Пак ти повтарям, много се изкушавам да ги повикам. Завладях Изтока, удвоих приходите на римската хазна, постигнах всичко както си е по реда. Защо тогава всички са срещу мен?
Както и да е, стига съм се оплаквал. Всъщност ти пиша заради проблемите, които очакват теб.
Всичко започна с твоите главозамайващи доклади, които засипваха ден след ден Сената: чудесно проведен поход срещу лузитаните и калаиците, планини от злато и съкровища, целесъобразно усвояване на провинциалните данъци и установяване на обществен мир, увеличен десетократно добив на сребро, олово и желязо, облекчения за градовете, които навремето Метел Пий наказа — добрите люде навярно са прахосали цяло състояние по шпиони, които да те хванат в лъжа. Но засега поне не са успели да те уличат в нищо, а ако се вярва на хорските приказки, няма и да успеят. Не само ти, но и никой около теб не може да бъде упрекнат в превишаване на правомощията; напротив, жителите на Далечна Испания редовно изпращат благодарствени писма, задето законът наказва виновните и възмездява невинните. Старият Мамерк Принцепс Сенатус — между другото той не е добре със здравето напоследък — се изказа пред Сената в смисъл, че твоето управление на провинцията трябва да служи като образец, а добрите люде дори не можаха да му възразят. Така още повече ги заболя!
Всички в Рим знаят, че ти ще бъдеш първият консул. Дори ако забравим, че и досега винаги си печелил най-много гласове, напоследък популярността ти неимоверно се увеличи. Марк Крас обикаля осемнайсетте центурии и обещава, че още щом седнеш на консулския стол, веднага ще разрешиш проблема с данъците. От което заключавам, че Крас отсега разчита на твоите услуги за в бъдеще — и е сигурен, че ще ги получи.
Е, и аз имам нужда от услугите ти, Цезаре. И то в по-голяма степен от Марк Крас! Той е заложил единствено името си, докато на мен са ми нужни земи за ветераните и ратификация на договорите, които сключих на Изток.
Разбира се, има голяма вероятност вече да си поел по пътя към дома — Цицерон например е убеден в това, — но нещо ми подсказва, че си като мен: решен да останеш на място до последния момент.