Магическият кръг

Понтий Пилат имаше сериозни неприятности и този път наистина не знаеше как ще се справи с тях. Най-голямата ирония бе, че за пръв път от седем години насам, откакто стана римски прокуратор на Юдея, проклетите евреи нямаха вина.

Седеше сам на терасата на двореца, построен високо над Иерусалим от Ирод Велики, с изглед към западната порта Яфа. Долу залязващото слънце караше листата на наровите дървета в царските градини да пламтят, осветяваше златните клетки, наследени от Ирод, пълни с гълъби. Склоновете на хълма Сион бяха гъсто обрасли с разцъфтели акации. Ала Пилат не обръщаше внимание на красотата наоколо. След половин час трябваше да присъства на прегледа на отрядите, изпратени като охрана през седмицата на еврейския празник. В такива дни все нещо се объркваше — градът се изпълваше с поклонници и той се плашеше от неизменните размирици, познати от предишни години. И това не беше най-големият проблем.

За човек на такъв важен в държавата пост, Понтий Пилат беше с изненадващо скромен произход. Както личеше от името му, той бе от коляното на бивш роб, някой от дядовците му е бил удостоен с pileus — шапката, отличаваща свободния човек, който чрез благородни постъпки и личен принос става гражданин на Римската империя. Без образование или привилегии, единствено с интелигентност и усилен труд Понтий Пилат се издигна до ранга на конник на Рим. Звездата му обаче изгря едва когато бе открит от Луций Елий Сеян4, чието стремглаво издигане, се отрази и на неговата кариера.

Последните шест години, докато император Тиберий си почиваше на остров Капри (говореше се, че там задоволявал апетитите си с млади момчета и кърмачета, а не рядко и с екзотични животни), Сеян се превърна в най-могъщия и най-мразен човек в Рим, от когото всички се страхуваха. Докато бе консул в Сената заедно с Тиберий, Сеян имаше свободата да прави каквото си иска, арестуваше враговете си по скалъпени обвинения, назначаваше свои приближени — така Понтий Пилат се озова в Юдея. Големият проблем на Пилат всъщност беше новината, че Луций Елий Сеян е мъртъв.

Той не беше просто починал, а екзекутиран по обвинение в държавна измяна, повдигнато от самия Тиберий. Смяташе се, че нарочно е прелъстил снахата на императора, Ливила, помогнала на Луций да отровят съпруга й — единствен син на Тиберий. Когато прочели пред Римския сенат миналата есен заповедта, написана от императора в Капри, иначе хладнокръвният и безмилостен Сеян се оказал напълно неподготвен и буквално се строполил на пода, та се наложило да му помогнат да стане, за да напусне залата. Същата нощ по нареждане на Сената Луций Елий Сеян бил удушен в килията. Изложили голото му тяло на стълбите на Капитолия, и така цели три дни — за посмешище на гражданите на Рим, които не само го заплювали, но и уринирали върху него, забивали ножовете си в мъртвата плът, насъсквали кучетата си, докато най-сетне останките били хвърлени в Тибър за храна на рибите. Историята обаче не свършва с неговата смърт.