Нифрон се въздига
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-13-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нифрон се въздига». Краткое содержание книги:
Нифрон се въздига е великолепна история - забавен сюжет с нови образи и изобилие от действие! Стилът на Съливан се чете с лекота, а историята е достатъчно заплетена, за да бъде вълнуваща, но същевременно не тъй усложнена, та да изисква разгръщането на вече прочетени страници за припомняне на отминали събития и герои.
Това трябва да бъде онази аристократка, помисли си Амилия. Дамата с вкисналото лице и перфектното произношение беше имперската секретарка.
Скоро бяха подредили по масата най-хубавата храна, която можеха да приготвят за толкова кратко време. Кноб, пекарят и Лийф, касапинът, спореха чии блага да бъдат на централно място.
- Кора - каза Ибис, - сложи красивия си чийзкейк в средата.
Това докара усмивка и изчервяване на отговарящата за млечните продукти прислужница - и свъсени погледи от страна на Лийф и Кноб.
Като мияч на чинии, Амилия нямаше какво да помага повече и се върна към работата си. Едйт разговаряше възбудено в ъгъла близо до купчината дъбови бъчонки с наливана и виночерпеца. Всички слуги оправяха униформи и прокарваха пръсти през косите си. Нипър все още метеше, когато дамата се завърна. Още веднъж всички застинаха и гледаха как тя води младо момиче за китката.
- Седни - нареди лейди Констанс отсечено.
Всички гледаха отвъд двете жени, опитвайки се да зърнат божествената царица.
Двама прилежно бронирани пазачи се появиха и заеха позиции от двете страни на масата. Но никой друг не се появи.
Къде е императрицата?
- Модина, казах да седнеш - повтори лейди Констанс.
Амилия бе шокирана.
Модина? Това безпризорно хлапенце е императрицата?
Момичето не показа да е чуло дамата и стоеше отпуснато с безизразно лице. Беше много млада, крехка и деликатна. Някога може и да е била красива, но сега представляваше отблъскваща гледка. Лицето й беше бяло като кост, кожата тънка и опъната, разкриваща с подробности контурите на черепа. Занемарената руса коса падаше пред лицето. Носеше само тънка бяла риза, която допринасяше за призрачния вид.
Лейди Констанс въздъхна и принудително настани момичето на един от столовете на лекарската маса. Момичето се остави да я движат като кукла. Не каза нищо, а очите й се взираха безизразно.
- Постави салфетка в скута си така - лейди Констанс внимателно разгъна и положи ленената кърпа с ловки движения.
Тя зачака, гледайки императрицата, която от своя страна стоеше без признаци на съзнание.
- Като императрица, никога няма да си сипваш сама - продължи дамата. -Ще изчакаш слугите да напълнят чинията ти - тя се огледа с раздразнение в погледа, докато последният не попадна върху Амилия.
- Ти, ела тук - заповяда. - Сервирай на Нейно Високопреосвещенство.
Амилия пусна четката в умивалника и като обърса ръце в дрехата си, се втурна напред. Нямаше опит в сервирането, но не каза нищо. Вместо това се опита да си припомни как бе гледала Лийф да реже месо. Вземайки щипците и ножа, започна да имитира движенията му. Лийф го правеше да изглежда елементарно, но пръстите на Амилия я предадоха и тя съумя да насипе в чинията само няколко къса агнешко.
- Хляб - лейди Констанс изрече думата като изплющяване на бич и Амилия едва не се поряза, докато се бореше с дългия самун.
- Сега яж.
За секунда Амилия помисли, че това е поредна предназначена за нея заповед и се пресегна. Усети се и застана неподвижна, неуверена дали е свободна да се влрне към чиниите си.
- Казах да ядеш - секретарката пронизваше момичето с поглед. То продължаваше да се взира в стената.
- Яж, мътните да те вземат! - изрева лейди Констанс, при което всички в кухнята подскочиха, включително Едит Мон и Ибис Тинли.
Тя стовари юмрука си върху масата, при което чашите се събориха, а ножовете тропнаха в чините със звън.
-Яж!
Лейди Констанс повтори думите си и зашлеви момичето през лицето.
Черепът се олюля от удара и спря по инерция. Момичето не потрепна. Продължаваше да се взира безучастно в нова стена - заради променилия Стойката на главата й шамар.
Вбесена, имперската секретарка се надигна, събаряйки стола си. Взе едно от парчетата месо и се опита насила да го вкара в устата на момичето.
- Какво става тук?
Лейди Констанс замръзна при звука на този глас. Стар белокос човек пристъпи в миялната. Елегантната му пурпурна роба, съчетана с изящно черно наметало, определено не принадлежаха на горещата, хаотична кухня. Амилия моментално разпозна регент Салдур.
- Какво в името на... - започна Салдур, докато се приближаваше до масата. Погледна момичето, сетне персонала и накрая спря поглед на лейди Констанс, която бе изпуснала месото.
- Какво си си мислила... да я доведеш тук?
- Аз... аз си помислих, че ако..
Салдур вдигна ръка, с което прекрати думите й, сетне бавно я сви в юмрук. Стисна зъби и си пое рязко дъх през заострения си нос. Още веднъж спря поглед върху момичето.