Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
— Ох, не отиваме в Африка.
— Все едно — каза Франи и направи познат жест, с който го изпрати да ги донесе. Докато момчето се отдалечаваше, тя извади от джоба си картичка, която пъхна в раницата.
Беше се появил на бял свят — след осем часа и дванадесет минути родилни мъки — точно минута след полунощ. Всяка година тя пристъпваше към леглото му в тази минута и го гледаше как спи, а после го целуваше по бузата.
Сега, когато синът й навършваше десет, щеше да бъде лишена от този ритуал. При тази мисъл очите й се напълниха със сълзи. Обърна се и си даде вид, че забърсва безупречно чистия кухненски плот, когато чу пъргавите му стъпки.
— Всичко е готово. Какво ще кажеш?
С лъчезарна усмивка Франи се обърна към него.
— Добре.
Приближи се и погали късо подстриганите му меки коси. Доскоро бе малкото й русо момченце, помисли си тя, а сега косата му потъмняваше и навярно щеше да стане светлокафява.
Такава бе и нейната, без помощта на „Борн Блонд“.
Франи по навик побутна очилата с тъмни рамки нагоре над носа му.
— Не забравяй да благодариш на госпожа Бари и господин О’Дел, когато стигнеш.
— Няма.
— И отново, когато си тръгваш утре.
— Да, госпожо.
Жената обхвана лицето му с длани и погледна през дебелите стъкла в очите със същия спокоен сив цвят като на баща му.
— Бъди послушен — каза тя и го целуна по бузата. — Забавлявай се. — Целуна го и по другата. — Честит рожден ден, миличко.
Обикновено му бе адски обидно да го нарича „миличко“, но незнайно защо, този път изпита странно вълнение.
— Благодаря, мамо.
Момчето сложи раницата на гърба си и повдигна тежката кошница за пикник от пода. Как щеше да измине целия път до Хокинс Холоу с половин бакалия на колелото си?
Приятелите му щяха да го посрещнат с жестоки подигравки.
Нямаше избор. Затътри крака към гаража, където колелото стоеше старателно закрепено — по нареждане на майка му — на метална стойка на стената. За всеки случай взе назаем две от ластичните въжета на баща си, за да върже кошницата към багажника на колелото.
Най-сетне се метна на седалката и пое по прекия път.
Фокс довърши плевенето на своя участък от зеленчуковата градина, после вдигна лейката със сместа, която майка му приготвяше всяка седмица да пропъжда елени и зайци, дръзнали да влязат, за да се натъпчат до насита като от шведска маса. Комбинацията от чесън, сурово яйце и лют пипер вонеше така ужасно, че затаи дъх, докато пръскаше от нея между лехите със зелен фасул, перуански боб, картофи, моркови и репички.
Отдалечи се, вдиша дълбоко и погледна резултата от работата си. Майка му бе ужасно строга по отношение на градинарството. Било въпрос на уважение към земята, постигане на хармония с природата и прочие.
Освен това Фокс знаеше, че това осигурява прехраната на шестчленното семейство… и всеки, който намине. Затова баща му и по-голямата му сестра Сейдж продаваха на градския пазар пресни яйца, козе мляко, мед и от домашните сладка на майка му.
Погледна натам, където по-малкият му брат Ридж се бе изтегнал между лехите и си играеше с плевелите, вместо да ги отскубва. Докато в къщата майка му слагаше малката им сестричка Спероу в бебешкото й креватче, Фокс имаше задължението да наглежда Ридж.
— Хайде, Ридж, скуби проклетите треви. Трябва да тръгвам.
Ридж лениво вдигна глава и впери сънен поглед в лицето на брат си.
— Защо да не дойда с теб?
— Защото си на осем години и не можеш дори да оплевиш някакви скапани домати.
Ядосан, Фокс прекрачи лехите до участъка на Ридж, приклекна и започна да изтръгва плевели.
— А аз мога.
Както се бе надявал Фокс, обидата накара Ридж да се залови с плевенето, за да му покаже. Изправи се и изтри ръце в дънките си — високо момче, с хилаво тяло и чупливи кафяви коси, вечно разрошени около скулестото му лице. Очите му бяха жълтеникави и сега издадоха задоволство.
Фокс стовари лейката до Ридж.
— Не забравяй да напръскаш от тази гадост.
После прекоси двора и заобиколи останките на старата каменна къща — три ниски стени и част от комин — в края на зеленчуковата градина. Бяха обрасли с орлови нокти и диви грамофончета, майка му ги харесваше много.
Мина покрай курника и кокошките, които кълвяха наоколо, покрай кошарата, в която двете кози стояха приведени и сънени, и покрай билковата градина на майка си. Отправи се към вратата за кухнята на къщата, построена от родителите му. Беше голяма кухня, с плотове, отрупани с принадлежности за различни занимания — буркани, капачки, кутии с восък за свещи и купички с фитили.