Смарагдовозелено

Глава 1

Върхът на меча бе насочен право към сърцето ми и очите на убиеца ми бяха като черни дупки, които заплашваха да погълнат всичко, осмелило се да ги доближи. Знаех, че няма да успея да избягам. Тромаво отстъпих няколко крачки назад, препъвайки се.

Мъжът ме последва.

— Ще залича от лицето на земята това, което не е желано от Бог! Кръвта ти ще напои земята!

На езика ми бяха поне два остроумни отговора на тези патетично изхриптяни думи — „Ще напои земята!“ ЧУВАШ ЛИ СЕ К'ВО ГОВОРИШ? Подът тук е с плочки! — но от силната паника не успях да издам нито звук. А и без това мъжът не изглеждаше, сякаш щеше да оцени моето чувство за хумор в създалата се ситуация. Или че изобщо можеше да оцени каквото и да било остроумие.

Залитнах още крачка назад и ударих гърба си в стена. Противникът ми гръмко се засмя. Е, добре, може би все пак притежаваше чувство за хумор, но малко по-различно от моето.

— Сега ще умреш, демоне! — извика той и без повече шикалкавене заби меча си в гърдите ми.

С писък на устата се надигнах рязко. Бях мокра от пот, а сърцето ме болеше, сякаш действително е пронизано от острие. Какъв откачен сън! Но защо ли изобщо се учудвах?

Преживяното вчера — а и в дните преди това — не предразполагаше да се свиеш уютно под завивката и да се наслаждаваш на съня на праведните. По-скоро предизвикваше нежелани мисли, които се вихреха в съзнанието ми, подобно на диво избуяли месоядни растения. Гидиън само се е преструвал. Той не ме обичаше.

Вероятно не му се налага да прави нищо, за да падат сърцата на момичетата в краката му, чувах как казва граф Сен Жермен с нежния си дълбок глас, отново и отново. Както и: Няма нищо по-лесно за предвиждане от реакцията на влюбена жена.

Е, а как реагира една влюбена жена, когато разбере, че е била излъгана и манипулирана? Точно така: тя разговаря с часове по телефона с най-добрата си приятелка, след което, понеже не е в състояние да заспи, седи в тъмното и се пита защо, по дяволите, се е хванала на въдицата на този тип, като в същото време си изплаква очите от копнеж по него… — действително, лесно бе да се предвиди.

Светещите цифри на будилника до леглото ми показваха 3:10 часа, което означаваше, че явно съм задрямала и съм поспала повече от два часа. Някой — майка ми вероятно — бе влязъл и ме бе завил, защото единственото, което си спомнях, бе как седя върху леглото, обвила с ръце коленете си, заслушана в прекалено бързото туптене на сърцето ми.