Първичен инстинкт

Гюс сбърчи чело.

— Мислех, че е рокаджия?

— Бивш — уточни Уокър.

— В Сан Франциско рокендролът е изкуство, Гюс — просвети го Ник.

— Мистър Боз беше образцов гражданин и много уважаван рокпевец — рече Талкът сериозно. — Това се отнасяше и за клуба на Боз, долу във Филмор. Някога Филмор беше сцена на автентичния джаз и рокендрола. После го превърнаха в модерен район с прескъпи ресторанти и шикозни бутици.

Всички ченгета в стаята си помислиха, че трупът на леглото никак не прилича на образцов и уважаван американец.

— А това какво е? — взря се Гюс в купчинката бял прах върху огледалната повърхност на нощното шкафче.

— Господи — ахна Кърън, — на пръв поглед прилича на образцов и много уважаван кокаин. Искам да кажа, така поне изглежда… Възможно е да се лъжа…

Талкът нямаше намерение да се оставя да го подиграват. Следващите думи прозвучаха спокойно, но студът в гласа му беше недвусмислен.

— Чуйте ме добре, Кърън. Около този случай ще се вдигне много шум. Не искам никакви грешки.

„Грешка“ на езика на Талкът означаваше не друго, а гаф, който може да застраши политически департамента и кариерата на неговия шеф.

— Запомни ли, Гюс — каза Кърън. — Никакви грешки!

— Ще направим всичко, което е по силите ни заяви Моран. — Повече не би могло да се иска от един човек, нали?

— Правилно. И така, коя е приятелката?

— Катерин Трамел, Дивисадеро 2235.

— Още едно хубаво местенце — забеляза Моран. — Още едно много приятно пътуване. Малкият Багдад, нали така! Опа, пардон, забравих…

— Хайде, Гюс — махна му Кърън и тръгна пред него към вратата.

По стълбите, където не можеха да ги чуят, Гюс Моран рече:

— Талкът влиза в играта много рано. Обикновено се намесва едва след осемнайсетата точка.

— Да — съгласи се Кърън. — Джони Боз и кметът трябва да са били много гъсти.

— Ник!

Те се обърнаха и видяха горе лейтенант Уокър.

— Какво има, Фил? — попита Кърън. — Май трябваше да попитаме дали ни е позволено да се оттеглим? Или нещо друго? Да излезем на заден ход, може би?

— Имаш час в три следобед. Опитай се да го спазиш!

— Извини ме, ако бъркам нещо, Фил, но не получихме ли току-що едно убийство? Кое е по-добре — да разследвам случая или да се оставя на онази проклета психарка?

— Погрижи се и за двете. И още нещо — престани с тези стойки.

— Значи последно за кои две?

— Ако искаш да си запазиш службата, Ник, иди на срещата с психиатъра. Разбра ли?

— Окей, окей! Ще отида.

— Сега вече съм по-добре — заяви Фил Уокър. — Дано и ти да се почувстваш така.

— Мили боже! — обади се Гюс. — Ти наистина имаш талант, Ник. Ти си същински слънчев лъч.

— Прав си, каубой. А сега нека огреем и Дивисадеро.