Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
Спенсър напипа айфона в джоба на късите си дънкови панталони и набра телефона на Ариа. Той позвъни веднъж, втори път…
Айфонът на Ариа изврещя в спокойната роузуудска тъмнина. Когато видя името на Спенсър, изписано на екрана, момичето трепна.
— Здрасти — рече предпазливо тя. Двете не бяха разговаряли от скандала на партито на Ноъл Кан.
— Ариа. — Гласът на Спенсър звучеше измъчено, като опъната струна на цигулка. — Трябва да ми помогнеш. Яко съм загазила.
Ариа бързо се шмугна през плъзгащата се врата и изтича към спалнята си.
— Какво има? Добре ли си?
Спенсър преглътна тежко.
— Проблемът е с мен и Келси. Хванаха ни.
Ариа се спря на стълбите.
— Заради хапчетата?
Спенсър изхълца.
Ариа не каза нищо. „Предупредих те — помисли си тя. — А ти ми се нахвърли“.
Спенсър въздъхна, усещайки причината за мълчанието на Ариа.
— Виж, наистина съжалявам за онова, което ти казах на купона у Ноъл. Аз… Не бях на себе си, не говорех сериозно. — Тя погледна през стъклото на вратата. — Но този път наистина загазих. Цялото ми бъдеше може да се срине. Целият ми живот.
Ариа пощипна основата на носа си.
— Нищо не мога да направя. Не искам да си имам работа с полицията — особено след Ямайка. Съжалявам. Не мога да ти помогна. — И тя затвори с натежало сърце.
— Ариа! — извика Спенсър, но на екрана проблеснаха думите „Край на разговора“.
Невероятно. Как можа Ариа да й причини това, и то след всичко, което бяха преживели заедно?
Някой се изкашля пред стаята. Спенсър отново извади телефона си и набра номера на Емили. После притисна слушалката към ухото си и се заслуша в монотонното пиукане.
— Моля те, вдигни, вдигни — шепнеше тя.
Лампата в стаята на Карълайн вече беше угасена, когато телефонът на Емили започна да звъни. Тя видя името на Спенсър на екрана и потрепери стреснато. Приятелката й сигурно искаше да я покани на среща в университета. Емили винаги се извиняваше, че е уморена, но всъщност просто не беше споделила с никоя от приятелките си, че е бременна. Ужасяваше я мисълта, че трябва да им обяснява подробностите.
Но докато екранът примигваше я връхлетя зловещо предчувствие. Ами ако Спенсър беше загазила? Последния път, когато се бяха видели, тя изглеждаше толкова изплашена и отчаяна. Може би имаше нужда от помощта й. Може би двете щяха да си помогнат взаимно.
Емили протегна ръка към телефона, но в този момент Карълайн се обърна на другата страна в леглото си и изръмжа:
— Нали нямаш намерение да отговаряш? Някои хора имат часове рано сутринта.
Емили натисна бутона за прекъсване и се отпусна отново върху матрака, преглъщайки сълзите си. Тя знаеше, че присъствието й тежи на Карълайн — разтегаемият диван заемаше почти цялото свободно пространство, Емили непрекъснато пречеше на Карълайн да учи и освен това я молеше да запази ужасната й тайна от родителите им. Но трябваше ли да се държи толкова гадно?
Спенсър не изпрати съобщение на Емили. Оставаше й само един човек, на когото можеше да се обади. Тя намери името на Хана в списъка и го избра.
Когато телефонът иззвъня, Хана тъкмо затваряше куфара си.
— Майк? — отговори тя, без да поглежда към екрана. Приятелят й през цялото време й звънеше и й задаваше най-различни въпроси за Исландия — Знаеш ли, че там има музей на секса? Непременно ще те заведа в него!
— Хана — избъбри Спенсър. — Имам нужда от теб.
Хана седна на леглото.
— Добре ли си? — Не се бяха чували цяло лято, още откакто Спенсър започна интензивния си подготвителен курс в „Пен“. Последния път я беше видяла на купона у Ноъл Кан, на който приятелката на Спенсър, Келси, също се беше появила. Изкараха една наистина странна нощ.
Спенсър избухна в сълзи. Говореше накъсано и Хана успя да чуе само откъслечни думи:
— Полицията… хапчета… Опитах се да се отърва от тях… Край с мен, освен ако ти…
Хана се изправи и закрачи из стаята.
— По-спокойно. Да видим дали съм разбрала. Значи… загазила си? Заради наркотици?