Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Предишната пролет без да искат ослепиха Джена Кавана, докато тя и брат й се намираха в дървесната им къщичка. Но никой не знаеше, че те са изстреляли фойерверките, а Али ги накара да обещаят, че никога няма да кажат какво се е случило, заявявайки, че тайната ще крепи завинаги приятелството им. Ами ако те вече не бяха приятелки? Али се отнасяше безмилостно към хората, които не харесваше. След като заряза Наоми Циглър и Райли Улфи в началото на шести клас, тя забрани да ги канят по купоните, накара момчетата да им звънят и да си правят шеги с тях, дори успя да хакне страниците им в „Май спейс“, публикувайки злобнички шеговити постове за смущаващите им тайни. Ако Али зарежеше четирите си нови приятелки, кои обещания щеше да наруши? Кои тайни щеше да издаде?
Входната врата на къщата на семейство Дилорентис се отвори и майката на Али се показа навън. Обикновено издокараната и елегантна госпожа Дилорентис беше вързала светлорусата си коса на раздърпана опашка. Беше нахлула чифт протрити шорти и носеше някаква стара разръфана тениска. Момичетата станаха и тръгнаха по тясното калдъръмче, което водеше до входната врата. Както винаги, фоайето миришеше на омекотител, а по стените висяха снимки на Алисън и брат й Джейсън. Ариа веднага впери поглед в снимката му от последната година; русолявата му коса беше прибрана зад ушите, а ъгълчетата на устните му бяха извити в намек за усмивка. Преди момичетата да успеят да извършат обичайния си ритуал — да докоснат долния десен ъгъл на любимата им снимка от пътуването им до Поконос — госпожа Дилорентис се шмугна в кухнята и им махна с ръка да се съберат около голямата дървена маса. Чувстваха се толкова странно да се намират в къщата на Али без тя да е с тях — сякаш я шпионираха. Навсякъде се забелязваха следи от нейното присъствие: тюркоазен клин на „Тори Бърч“ до вратата на пералното помещение, малка разфасовка от любимия й крем за ръце с аромат на ванилия върху поставката на телефона и ученическия й бележник — само с шестици, разбира се — залепен за хладилника с магнитче във формата на пица.
Госпожа Дилорентис седна до тях и си прочисти гърлото.
— Момичета, знам, че снощи сте били с Алисън и искам сериозно да си помислите. Сигурни ли сте, че не ви е подсказала по някакъв начин къде смята да отиде?
Момичетата поклатиха глави, вперили погледи в плетените индиански подложки на масата.
— Според мен тя е с приятелките си от хокейния отбор — изтърси Хана, когато стана ясно, че никой друг няма да се обади.
Госпожа Дилорентис накъса на малки парченца списъка за пазаруване.
— Вече се обадих на всички момичета, чиито номера имам записани — както и на приятелите й от отбора по хокей. Никой не я е виждал.
Момичетата се спогледаха разтревожено. Побиха ги тръпки и пулсът им се ускори. Щом Али не беше с никой от приятелите си, то къде е тогава?
Госпожа Дилорентис забарабани с пръсти по масата. Ноктите й не бяха подрязани равно, изглеждаха така, сякаш ги беше гризала.
— Снощи спомена ли, че се прибира у дома? Мисля, че я видях до кухненската врата, когато разговарях с… — Тя млъкна за миг, поглеждайки към задната врата. — Изглеждаше ми разстроена.
— Не знаехме дали Али смята да се връща в къщи — промърмори Ариа.
— О… — Майката на Али протегна трепереща ръка към чашата си с кафе. — Да е споменавала някога, че някой я тормози?
— Никой не би го направил — отвърна бързо Емили. — Всички обичат Али.
Госпожа Дилорентис отвори уста, за да възрази, но после промени намерението си.
— Сигурно си права. И не е казвала нищо за бягане от къщи?
Спенсър изсумтя.
— Абсурд. — Само Емили наведе глава. Понякога двете с Али си говореха за това, как ще избягат заедно. Напоследък най-често обсъжданата идея беше как ще избягат в Париж и ще приемат нова самоличност. Но Емили беше сигурна, че Али никога не го е приемала насериозно.
— Някога изглеждала ли ви е тъжна? — продължи да ги разпитва госпожа Дилорентис.
Момичетата изглеждаха все по-объркани.