Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Всички да са в готовност.
Прекоси забързано мостика и спря при пулта на главния компютър. Нареди на операторите да опразнят станцията, включи защитния екран и изтегли пулта към себе си.
Натисна копчетата.
Станцията беше една от трите на борда на „Виктори“ с пряк достъп до ВСЕОБХВАТЕН — централната компютърна мрежа, която можеше да достигне всяко имперско командване на всеки свят и кораб на Империята.
„Поне би трябвало“ — помисли си Стен.
Най-вероятно „Виктори“ вече бе отрязан от всичко, също както Вечният император бе прекъснал директната линия в апартамента на Стен.
Изминаха седмици. Месеци. Десетилетия. Стен имаше чувството, че скоро ще подложат тялото му на въглероден тест за определяне на възрастта, когато екранът неочаквано се изчисти и ВСЕОБХВАТЕН внезапно примигна пред него, сетне изчезна.
После: Въведи парола.
Стен въведе кода за достъп на „Виктори“.
Ново продължително чакане.
Вече очакваше да види симулация на вдигнат среден пръст и отговора „Достъпът отказан“.
Вместо това: Програма за достъп.
Стен пъхна първия фиш в четеца. Отново чакане, после:_ Продължи_. Той пъхна и втория фиш. И отново имперският ВСЕОБХВАТЕН прие програмата. Сега оставаше да се моли и да се надява, че тези две дяволчета ще си свършат работата.
Фишовете бяха подарък от Йън Махони, някогашния командир на Стен в „Богомолка“, флотски адмирал и — откакто се помнеше — най-голямото приближение до приятел, който Императорът някога бе имал. Но сега Махони бе мъртъв — обвинен в предателство от Императора и впоследствие екзекутиран.
„Жалко — мислеше си Стен, — че Йън не можа сам да се възползва от нещицата в тези чипове, преди Императорът да го убие“. Сепна се. Сега не беше време за съжаления.
Дръпна обезопасителната завеса и откри, че зад нея го чака Алекс.
— Шефе, право ли мисля, че ми топлиш креслото? Не е ли време да тръгваш?
— Тъй вярно, мистър Килгър. Поемам веднага, сър, вече съм на път. Искате ли да ви пратя някой с чаша чай, сър?
— Шибана течност, дето става само да пълни вените на проклетниците. Не я близвам. — Килгър махна с ръка и пусна завесата.
Стен тръгна към един от страничните коридори, свързващ мостика с централната транзитна линия на кораба и следователно с хангара близо до кърмата. Без да чакат заповеди, гурките подтичваха след него, извадили уилигъните.
Синд и нейният бор чакаха на едно разклонение. Тя даде знак на гурките да продължат напред.
За един кратък миг със Стен останаха сами на разклонението.
— Благодаря — рече Синд и го целуна.
— За какво?
— Задето не питаш.
— Какво да питам?
— Ама че си загубеняк!
— Искаш да кажеш…
— Искам да кажа.
— Но аз не съм си и помислил, че ти няма да…
— И си прав. Това е мое решение. А и никога не съм давала клетва на император. Освен това умея да избирам победителя.
Стен я погледна внимателно. Не изглеждаше, че се шегува, нито че се опитва да му повдигне духа.
— Моите предци са били джанисари — продължи тя. — Служили са на тирани, които са се прикривали с лъжата, че са гласът на бога. Заклех се, че ако стана воин, няма да съм като тях. В интерес на истината службата ми помогна да се отърва от разни копелдаци като Пророците. Или като Искра. Или Императора.
— Това си ми го казвала и преди — рече Стен. — А сега, предполагам, получи желаната възможност. Или поне ще можеш да напуснеш този свят обгърната в пламъците на славата.
— Ни най-малко — поклати глава тя. — Мисля да им сритаме задниците. Хайде да вървим. Трябва да изнасяш проповед.
Стен стоеше на терасата на хангара и гледаше надолу към почти двете хиляди същества — това бяха онези моряци от „Виктори“, от които не се изискваше в момента да са на оръжейните станции или да поддържат корабните системи, плюс останките от неговия посланически екип. Съмняваше се, че се е справил кой знае колко добре в опита си да говори срещу тираничното управление. Стараеше се да не поглежда към металните мостчета, надвиснали над хангара, където дебнеха борски и гуркски снайперисти, в случай че някой се опита да отправи несловесни възражения.