Училището свърши — завинаги
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1201-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Училището свърши — завинаги». Краткое содержание книги:
Но щом Макс умреше, това щеше да се промени.
Той, Ари, щеше да стане единственият син. Беше се върнал от света на мъртвите, за да го постигне.
4
На смрачаване вече бяхме прекосили Пенсилвания и под нас се виеше тънката ивица океан между Ню Джърси и Делауеър.
— Вижте, деца, урок по география на открито! — викна Зъба с престорено вълнение.
Не бяхме ходили на училище и дължахме повечето си знания на телевизията и на интернет. О, в последно време и на скромния всезнайко в главата ми — Гласа.
Скоро щяхме да се озовем над Вашингтон. За момента планът ми за действие стигаше до тук. Тази вечер възнамерявах да мисля само за храна и подслон. Утре щях да намеря време да проуча информацията, която бяхме открили в Института. Проникването в тамошните компютри беше страхотна тръпка. На екрана се бяха появили безброй документи с информация за истинските ни родители. Бях успяла да разпечатам част от тях, преди да се наложи да се ометем.
Кой знае — утре по това време можеше да стоим на прага на нечий дом, на крачка от запознанството с родителите на някой от нас, изгубили ги преди толкова време. При тази мисъл просто настръхнах.
Огледах се инстинктивно на триста и шейсет градуса. Чувствах умора… Всички чувствахме умора. Затова и отчаяният ми стон при вида на необичайния тъмен облак, понесъл се към нас, беше напълно искрен.
— Зъб! Какво е това? Зад нас, на десет часа1.
Той вдигна вежди и се обърна.
— Движи се твърде бързо за буреносен облак. Твърде малък и тих е за ескадра хеликоптери. Обектите са твърде едри за птици… — Погледна ме. — Предавам се. Какво е?
— Неприятности — казах мрачно. — Ейнджъл, дръпни се от пътя им! Банда, пригответе се! Имаме си компания!
Обърнахме посоката на полета си, за да посрещнем каквото и да беше това срещу нас. Приближаваше се доста бързо.
— Летящи маймуни? — предположи Газопровода. — Като в „Магьосникът от Оз“?
В този миг ме озари прозрение.
— Не — отсякох. — По-лошо. Летящи Заличители.
5
Да. Летящи Заличители. Заличители с криле — това беше страховито нововъведение в профила на враговете ни. Полувълци полухора, а сега и полуптици? Подобна кръстоска не вещаеше нищо добро. При това сега се носеха към нас с около сто и трийсет километра в час.
— Заличители версия 6.5 — каза Зъба.
Разделете се, Макс. Мисли триизмерно — обади се Гласът ми.
— Разделете се! — наредих аз. — Ръч! Гази! На девет часа! Ейнджъл, нагоре! Бързо! Иги и Зъба — по фланговете ми, отдолу! Зъб, пусни кучето!
— Не-е-е, Зъб! — изпищя Ейнджъл.
Прегрупирахме се, а Заличителите забавиха ход. Огромните им криле махаха тежко във въздуха. Вече бе настъпил почти плътен мрак — беше безлунна вечер, а под нас нямаше селище, чиито светлини да ни помогнат. Все пак успявах да различа острите им кучешки зъби и ухилените им превъзбудени лица. Бяха тръгнали на лов — искаха да се забавляват!
Започва се — помислих си и усетих как адреналинът накара пулса ми да се ускори. Хвърлих се към най-едрия от тях, залюлях крака и ги забих в гърдите му. Той залитна назад, но се окопити и се хвърли към мен с разперени във въздуха нокти.
Отскочих. Ноктите му минаха на косъм от лицето ми. Тъкмо се обърнах и косматият му юмрук се стовари мощно върху главата ми.
Паднах рязко около три метра, след което отново полетях нагоре в атака.
С периферното си зрение видях как Зъба плясва с ръце косматите уши на Заличителя пред себе си. Онзи изрева, стисна глава в ръце и полетя надолу. Зъба беше сложил Тото в раницата си. Той се дръпна настрани за миг, а аз заех мястото му и нанесох мощен страничен ритник в челюстта на Заличителя насреща. После го хванах за едната ръка и я извих рязко зад гърба му. Във въздуха беше по-трудно, но все пак чух изпукване. Заличителят нададе крясък, загуби контрол и се килна настрани. Все пак успя да овладее крилете си и тромаво се отдалечи с отпусната ръка.
Над мен поредният Заличител замахна към Ръч, но тя му се изплъзна.
Макс? Размерът не е всичко — каза Гласът.
1
Според метод за ориентиране на базата на циферблата на часовник. — Бел. прев.