Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- Винаги можете да се оправдаете с грип, причинен от аварирал котел - предложи Адамсберг.
Данглар духна върху ръкавиците си.
- След два месеца ще ме произвеждат майор - промърмори той - и не мога да рискувам да изпусна повишението. Имам да храня пет деца.
- Покажете ми картата на Квебек. Да видя къде отиваме.
- Вече ви казах - отвърна Данглар, разгъвайки картата. - Ето тук - додаде той и заби пръст близо до Отава. - Ей в тази забравена от Бога дупка, наречена Хъл-Гатино, където ККЖ е установила една от щабквартирите на Националната банка за генетични данни.
- КъКъЖъ?
- Вече ви казах - повтори Данглар. - Канадската кралска жандармерия. Конна полиция с ботуши и червени униформи, като в доброто старо време, когато ирокезите още са владеели бреговете на Свети Лав-рентий.
- В червени униформи ли? Още ли ги носят?
12
- Само за пред туристите. След като толкова нямате търпение да тръгвате, поне да знаете къде отивате.
Адамсберг широко се усмихна и Данглар наведе глава. Когато възнамеряваше да мърмори, капитанът не обичаше Адамсберг да се усмихва широко. Защото, както твърдяха в Клюкарника, тоест кътчето, където бяха струпани автоматите за кафе и напитки, усмивката на Адамсберг пречупваше всяка съпротива и топеше арктическите ледове. Гочно така реагираше и Данглар - като девойче. Нещо, което, при неговите петдесет и кусур години, му беше особено неприятно.
- Знам все пак, че тази КъКъЖъ е на брега на плавателния канал Утауе - отбеляза Адамсберг. - Н че там прехвърчат диви гъски.
Данглар изпи глътка бяло вино и сухо се усмихна.
- Червеногуши гъски - уточни той. - И Утауе не е плавателен канал, а река. Десет пъти по-голяма е от Сена, обаче не е плавателна. И се влива в Свети Лав-рентий.
- Нека е река, щом държите. Прекалено много знаете, Данглар, за да давате заден ход. Налага се да заминете. Уверете ме, че не вие сте повредили котела нощес и не вие сте заклали специалиста, койю трябва да дойде, но не идва.
Данглар вдигна обиден поглед.
- Че защо да го правя?
- За да блокирате енергиите, да попарите стремежа към приключения.
- Саботаж, а? Сериозно ли говорите?
- Мъничко саботажче, доброкачествено. По-добре повреден котел, отколкото експлодирал самолет Защото това е истинската причина за нежеланието ви да заминете, нали? Нали, капитане?
Данглар внезапно удари с юмрук по масата и капки вино се разлетяха наоколо. Адамсберг се стресна. Данглар можеше да дудне, да мърмори, мълчаливо да се цупи - все сдържани начини за изразяване на
13
неодобрение, но той преди всичко беше учтив и възпитан мъж, чиято доброта бе колкото безгранична, толкова и дискретна. Освен по един-единствен въпрос. Адамсберг се напрегна.
- „Истинската причина? - сухо каза Данглар с все още стиснат юмрук. - Какво ви е еня за „истинската причина“? Не аз ръководя тази бригада и не аз съм решил да ходим на майната си и да се правим на идиоти в снега. Мамка му.
Адамсберг поклати глава. За пръв път от толкова години Данглар казваше „мамка му“ пред него. Както и да е. Комисарят не се засегна, тъй като притежаваше наднормени запаси от нехайство и кротост, която за някои бе синоним на безразличие, а на други лазеше по нервите.
- Напомням ви, Данглар, че става дума за единствено по рода си предложение за сътрудничество и за една от най-съвършените системи за анализ на ДНК. В тази област канадците са с едни гърди напред. Не ако отидем, а ако откажем, ще изглеждаме като идиоти.
- Глупости! Не ми казвайте, че не друго, а професионалната етика ви повелява да ни разкарвате из снеговете.
- Тъкмо тя.
Данглар гаврътна виното си, вирна брадичка и се вторачи в Адамсберг.
- Какво друго, Данглар? - тихо попита комисарят.
- Вашата причина - изръмжа капитанът. - Вашата истинска причина. Разкажете ми за нея, вместо да ме обвинявате в саботаж. Разкажете ми за вашия саботаж.
Ето на, рече си Адамсберг. Дойдохме си на думата. Данглар внезапно стана, отвори шкафчето си, извади бутилката бяло вино и напълни чашата си. После се заразхожда из стаята. Адамсберг скръсти ръце в очакване на бурята. При тази степен на гняв и вино
14
нямаше смисъл да се спори. Гняв, който избухваше с една година закъснение.
- Давайте, Данглар, щом искате.
- Камий. Камий е в Монреал и вие го знаете. Затова и само затова държите да ни натикате в тъпия ви боинг.
- Тъй, тъй.
- Именно.
- Но това не ви засяга, капитане.