Кралство на пепелта

Довел я беше на тази мисия, за да улесни нещата. Да заложи на сигурно. И други животи освен неговия бяха поставени в риск и макар че можеше да повери разузнавателната експедиция на отряд от Легиона си, имаше нужда да участва по някакъв начин.

С новите си съюзници плаваха цял месец от Ейлве, заобикаляйки армадата на Морат край Рифтхолд, а през последните две седмици се придвижваха навътре в континента.

Почти не бе имало сражения. Само шепа скитащи отряди адарлански войници без Валги сред тях, с които се справиха бързо.

Едион се съмняваше Ераван да чака до пролетта. Не му се вярваше затишието да има нещо общо с времето. Преди няколко дни бе обсъдил въпроса с хората си, Дароу и другите лордове. Ераван вероятно изчакваше най-върлата зима, когато терасенската армия щеше да е най-трудноподвижна, а войниците на Едион - изтощени от дългите месеци сред снега, със сковани от студа тела. Дори победата на Елин през пролетта нямаше да го предотврати.

Да, засега можеха да купуват храна, одеяла и дрехи, но какво щяха да сторят, когато снегът отрежеше пътя на фургоните за доставка? Цялото злато на Ерилея не можеше да възпре бавното, непрестанно изцеждане на силите им от месеците в зимния лагер под господството на безпощадните терасенски стихии.

Дароу и останалите лордове не вярваха в теорията му, че Ераван ще атакува посред зима - дори когато Рен Алсбрук изрази съгласие с нея. Ераван не е глупак, настояваха те. Въпреки че разполагаше с въздушен легион от вещици, валгските пехотинци не можеха да вървят през триметров сняг. Затова решиха, че Ераван ще изчака до пролетта.

Едион обаче не желаеше да рискува. Същото важеше и за принц Галан, който си замълча по време на съвещанието, ала сетне намери Едион, за да изрази подкрепата си. Трябваше да държат войниците си стоплени и нахранени, раздвижени и готови за бой.

Ако сведенията на Рен се окажеха верни, тази разузнавателна мисия щеше да им е от голяма помощ.

Близо до него проскърца обтегната тетива на лък, макар че вятърът почти заглуши звука. Стрелата бе боядисана в бяло и почти се сливаше със снега, насочена със смъртоносна прецизност към отвора на прохода.

Едион срещна погледа на Рен Алсбрук. Младият лорд се беше скрил сред скалите с готов за стрелба лък. Загърнат в същите бяло-сиви кожи като тези на Едион, със светъл шал през устата, от Рен се виждаха само чифт тъмни очи и бледият му белег.

Едион му направи знак да изчака. Надникна бегло към хамелеонката от отсрещната страна на прохода и ѝ даде същата заповед.

Нека враговете им ги доближат.

Скърцане на сняг и уморено дишане.

Точно навреме.

Едион зареди стрела в собствения си лък и се приведе върху скалния си пост.

Бяха шестима, както му беше докладвала разузнавачката на Рен, нахлувайки в шатрата му преди пет дни.

Дори не се бяха постарали да се облекат в цветовете на снега и скалата. Тъмните им парцаливи кожуси се открояваха като сигнални огньове сред ослепителната белота на Еленови рога. Но най-вече вонята им, носена от бурния вятър, говореше достатъчно на Едион за тях.