Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
И още докато изговарях думите на Предан, кралицата взе чашата си със студен чай и го плисна в лицето ми. Изпръхтях, закашлях се и дойдох на себе си.
— Съжалявам — извиних се, докато бършех лицето си с ръкав. — Никога досега не ми се бе случвало. Или поне не по такъв начин.
Кралицата ми подаде кърпичка.
— Имахме подобни трудности и с Копривка. Това бе една от причините Сенч да иска да се върнеш тук колкото се може по-скоро.
— Спомена нещо такова. Жалко, че не беше по-конкретен. Щях да намеря начин да дойда по-рано.
— Тя трябва да се обучава на Умението, Фиц. И обучението й трябва да започне скоро. Всъщност е трябвало да започне отдавна.
— Вече го знам — признах смирено. — Много неща трябваше да са започнали отдавна. Вече съм у дома и смятам, да се заема с тях.
— Защо не още сега? — спокойно попита Кетрикен. — Ще кажа на прислужницата си да извика Копривка. Можеш да се срещнеш с нея веднага.
Обхвана ме ужас.
— Не! — И побързах да замажа избухването си: — Не и в този вид, милейди. Искам поне да се измия и избръсна. И да си почина. — Поех дъх. — И да хапна — добавих. Помъчих се да не прозвучи като укор.
— Ох, Фиц, извинявай! Заради собствените си нужди и желания забравих за твоите. Егоистична постъпка. Извинявам се.
— Необходима постъпка — успокоих я. — Да се свържа ли отново с Предан? Или със Сенч? Знам, че има още много за разказване.
— Не точно сега. Мисля, че е най-добре да се въздържаш известно време от Умението.
Кимнах. Оставен сам на себе си, се чувствах едва ли не празен, сякаш не можех да родя и една своя мисъл. Явно ми личеше, защото кралицата се наведе напред и постави ръка върху моята.
— Малко бренди, лорд Фицрицарин?
— Да, благодаря — отвърнах и кралицата стана да ме обслужи.
След известно време отворих очи. Бях наметнат с шал, брадичката ми се опираше в гърдите. Брендито ме очакваше на масата. Кетрикен седеше тихо и гледаше отпуснатите си ръце. Разбрах, че медитира, и не ми се искаше да я безпокоя. Но тя сякаш веднага усети, че съм се събудил. Усмихна ми се уморено.
— Ваше величество, моите най-смирени извинения.
— Отдавна не си почивал — отвърна тя и скри прозявката си. — Поръчах закуска и дадох на прислужницата да разбере, че умирам от глад. Ще поиска да подреди стаята, преди да сервира. Скрий се, докато не ти почукам.
Наложи се да почакам малко на стъпалата в тъмното зад тайната врата. Затворих очи, но не заспах. Не ме мъчеха мисли за проблемите на трона — за тяхното решаване аз бях просто оръдие, което използваха. Смятах да закуся с Кетрикен, да се изкъпя, да се избръсна, да поспя малко и да намеря начин да се измъкна от замъка и да се върна при Камъните свидетели, като преди това направя посещение на килерите, за да намеря сирене, плодове и вино за Шута и Черния мъж. Малко хубава храна нямаше да им навреди. Усмихнах се, като си помислих как ще се зарадват на разнообразяването на менюто. Може би Шутът щеше да е вече по-добре и да е в състояние да пътува. Можех да върна и двамата в Бъкип и щях да съм сигурен, че Шутът е на сигурно място. И най-накрая щях да съм свободен да ида при Моли и да се опитам да запълня някак образувалата се през годините пропаст помежду ни. Чух как кралицата почука по стената.
Беше се възползвала от времето да поправи прическата си и да се преоблече. На ниската маса беше сервирана храна, достатъчна за няколко души. От чайника се надигаше ароматна пара, долових миризмата на топъл хляб, месо и гореща каша. Имаше и купа гъста жълта сметана.
— Ела да закусиш — каза тя. — И ако са ти останали думи, да ми разкажеш през какво си минал и как с Шишко сте намерили такъв бърз начин за пътуване.
И тогава осъзнах до каква степен ми вярва. Много неща й бяха спестени в съобщенията чрез Копривка в името на опазването на тайните на Сенч. Само по смътните им намеци се досетила, че трябва да ме очаква, но твърдо вярвала, че ще пристигнем. И така открих, че отново докладвам, докато закусвахме. Кетрикен бе добър слушател и през годините неведнъж бях споделял лични неща с нея. Може би именно затова й разказах много повече от истината, отколкото бих разкрил на друг човек. Разказах как търсех тялото на Шута в града и по бузите й потекоха сълзи, когато описах как съм го намерил. Светлите й очи се изпълниха с почуда, докато разказвах как се озовахме на запустелия площад. Единствено с нея споделих пътешествието си в смъртта. Единствено от нея не скрих нищо за посещението ни при драконите и възстановяването на Петльовата корона.
Прекъсна ме само веднъж, докато й разказвах как изчистих листата от Искрен дракона. Пресегна се през масата и сграбчи ръката ми с хладните си пръсти.