Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Тя е тринайсетгодишна и учебната й програма е още по-повърхностна от тази, по която учеше, когато беше на девет години. Всичко е сведено до най-необходимото, тоест уроци по музика, танци, френски и немски. Последните два предмета създават проблеми на Шугър, защото тя знае малко френски, а от немски няма представа, което дължи на мнението на госпожа Кастауей, че мъжете обичат да чуят някоя и друга френска думичка от устата на едно момиче, но че немският език звучал тъй, сякаш стар свещеник повръща. Така че всеки път, когато Агнес започва поредната си записка с Bonjour, mon cher journal или с Liebes Tagebuch, Шугър се прозява и прелиства по-нататък.
Малката госпожица Ънуин се учи да танцува гавот, качука и менует, но въпреки романтичното предназначение на тези танци, тя като че ли въобще не осъзнава съществуването на мъжкия пол. Представите й за ухажване, като изключим няколкото краткотрайни тайни увлечения по учителки и други момичета, се равняват на нула. Някогашната й надежда да се омъжи за смел офицер, който ще тръгне да търси истинския й баща, дискретно е оставена да издъхне. Сега вече въображаемият й съпруг е зашеметяващо елегантен благородник със зимна резиденция в Южна Франция. Несъмнено още една фантазия, но тя вече не почива единствено на въздушни кули:
Днес отведоха от училище Юджийни, потънала в сълзи. Тя ще се омъжи идущия месец, и то за човека от Швейцария, с когото си пишеше тайно! При това положение ми се струва, че не е зле да й напомня за моите четки за акварел. Тя би могла да ми ги прати по пощата.
Шугър изпръхтява шумно в неудържим пристъп на презрение. Колко добре би се почувствала, ако можеше да излекува егоизма на Агнес с един хубав шамар! Но после си спомня онази вечер, когато помогна на Агнес в тъмната уличка до Боу Стрийт, когато госпожа Ракъм бе просто едно окървавено и уплашено дете, треперещо в прегръдките й, умоляващо да бъде отведено у дома.
От вълнение Юджийни забрави своя албум с изрезки на котенца, пише четиринайсетгодишната госпожица Ънуин. Дори още не е успяла да залепи някои от малките красавци! Смятам, че ако онзи швейцарски банкер наистина обича толкова Юджийни, първо трябва да намери начин тя да си получи обратно албума!
Най-сетне Шугър си изяснява нещата: тази празноглава недорасла танцьорка на менуети наистина е дама — толкова зряла, колкото ще си остане докрай. Да, и всички тези дами, които Шугър е виждала, всички тези аристократични госпожици, които слизат царствено от семейните екипажи, които се разхождат, скрили лица под чадърчетата си, в Хайд Парк, или показват тоалетите си в операта, всички те са деца. Останали практически непроменени от времето, когато са си играели с кукли и боички, те стават по-високи и заучават някои „необходими познания“, докато на петнайсет или шестнайсет години, все още свикнали да бъдат наказвани в ъгъла, задето не знаят спрежението на някой глагол или не са си изяли пудинга, те биват отпратени обратно по домовете си, за да срещнат мъжете, които ще ги ухажват. А кои са те, тези ухажори? Самоуверени млади мъже, които вече са обиколили света, станали са бащи на незаконни деца, преболедували са едра шарка. Отегчени от всички удоволствия, на които обикновено се отдават младите мъже, те насочват вниманието си към брачното предприятие, и оглеждайки разцъфналите през новия сезон елегантно облечени деца, те си избират по една малка женичка.
Напоследък горкичката Летиция е започнала да мирише, пише Агнес на последната страница в поредния си дневник. Какво нещастие, да си грозна, а на това отгоре и да миришеш! Но аз съм прекалено добре възпитана, за да й го кажа. Да благодарим на Бога за доброто образование, защото то ни учи да пестим чувствата на себеподобните си. Ако само всички момичета на този свят можеха да учат в Абътс Лангли, колко прекрасен би бил светът — никой никога няма да се кара, и всички ще знаят точно как трябва да се държат. Съществува ли някое Mal du Monde32, което образованието да не може да изцели? Je ne crois pas!33
Поклащайки невярващо глава, Шугър затваря тетрадката и взема следващата по хронологичен ред.
Liebes Tagebuch, прочита тя. Ich hatte einen zehr ermüdenden tag. Welche Erleichterung zu dir zusprechen…34
Шугър захлопва тетрадката и духва свещта.
Но нека оставим за известно време пожълтелите страници на миналото. Животът в настоящето си продължава и много скоро ще настъпи 1876 година.
Като изключим мнението на Клара, че домът на Ракъмови е същинска лудница, ноември преминава съвсем спокойно. Изгревът и залезът на слънцето се сменят в предопределените интервали, а къщата в Чепстоу не кънти от викове или разправии. Срокът на официалния траур след смъртта на Хенри Ракъм е изтекъл и всички отново се обличат в жизнерадостни цветове. Поднасяните ястия се оценяват като добри постижения на готвачката; прислужниците си вършат работата, без да се налага да бъдат упреквани или уволнявани. Уилям прекарва дните си в планове — иска да постигне най-печелившата Коледа за парфюмериите „Ракъм“, една Коледа, която ще покаже на съперниците му колко много се е развила тромавата фирма, която пое от баща си. Агнес продължава да споделя новопридобитото познание с „Книгата“ и не проявява и най-далечно желание да изкопае дневниците си, въпреки че от време на време й дожалява, като си ги представи как набъбват от влага в студената, мръсна пръст. Наскоро, когато я посети госпожа Викъри, тя удиви много въпросната дама, защото вместо да се възползва от визитата й, за да поклюкарстват, тя я запозна подробно с чудесната книга на господин Алън Кардек „Светото писание, обяснено от духове“.
32
Mal du monde(фр.) — световно зло — Бел.прев.
33
Je ne crois pas (фр.) — не мисля. — Бел.прев.
34
Liebes Tagebuch… (непр. нем.) — Скъпо дневниче, денят ми беше много уморителен. Какво облекчение е да мога да си поговоря с теб… — Бел.прев.