Бризингър
- Автор: Паолини Кристофер
- Серия: Наследството #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бризингър». Краткое содержание книги:
В същото време в Тронхайм предстои изборът на нов джуджешки крал. От това кой ще бъде той, зависи дали джуджетата ще продължат да се крият в подземния си свят, или ще се присъединят към съюза срещу Императора.
Преследван от могъщи врагове и изправен пред толкова големи очаквания, Ерагон отива в Елесмера да търси така нужните му отговори. Там узнава древна тайна, която може да се окаже съдбоносна за бъдещето на цяла Алагезия. Там се сдобива и с… Бризингър!
— Не бива с такава лекота да изоставяш стражите си — промърмори Аря в лявото ухо на Ерагон. Тя обхвана кръста му с дясната си ръка и го стисна здраво, докато Сапфира кръжеше над двора.
Преди той да успее да отвърне, усети досега с могъщия ум на Глаедр. За момент градът под тях изчезна и Ездача виждаше и чувстваше само онова, което виждаше и чувстваше златният дракон.
Малки жилещи стършелови стрели отскачаха от корема му, докато се издигаше над разпръснатите дървени пещери на двукраките кръглоухи. Въздухът бе гладък и плътен под крилете му, идеален за летенето, което му беше нужно. На гърба му седлото се отърка в люспите, когато Оромис се раздвижи.
Глаедр стрелна език и вкуси опияняващия аромат на горящо дърво, сварено месо и разлята кръв. Много пъти бе идвал на това място преди. В младостта му то бе известно с друго име, а не Гил’еад, и тогава единствените му обитатели бяха сериозните, смеещи се бъбриви елфи и приятелите им. Предишните му посещения винаги бяха приятни, ала го болеше да си спомня за двамата братя по гнездо, които бяха умрели тук, убити от побърканите Клетвопрестъпници.
Мързеливото еднооко слънце се издигаше току над хоризонта. На север голямата вода Исенстар бе като развълнуван лист излъскано сребро. Под него стадото остроухи, командвано от Исланзади, се бе разположило около разбунения като мравуняк град. Броните им блестяха като стрит лед. Пелена от син дим покриваше цялата местност, гъста като студена утринна мъгла.
А от юг идеше малкият ядосан нокът Торн, отправяйки предизвикателството си така, че всички да го чуят. Морзановият син Муртаг седеше на гърба му, а в ръката на Муртаг Зар’рок блестеше като нокът.
Тъга изпълни Глаедр, когато видя двете клети новоизлюпени палета. Искаше му се с Оромис да не са принудени да ги убиват. „Ето че отново — помисли си той — дракон трябва да се бие с дракон и Ездач с Ездач, и всичко това заради онзи унищожител на яйца Галбаторикс“. После с натежали мисли Глаедр ускори махането на крилете си и разпери нокти в подготовка да порази приближаващия враг.
Главата на Ерагон се отметна назад, когато Сапфира се наклони наляво и падна няколко стъпки, преди да възвърне равновесието си.
— И ти ли видя това? — попита тя.
— Да.
Разтревожен, той погледна към дисагите, където сърцето на Глаедр лежеше на сигурно място, и се зачуди дали двамата със Сапфира не трябва да помогнат на учителите си, ала после се успокои с мисълта, че сред елфите има безброй заклинатели. Оромис и Глаедр нямаше да искат неговата помощ.
— Какво не е наред? — попита Аря. Гласът й звучеше силно в ухото на Ерагон.
— Оромис и Глаедр ще влязат в битка с Торн и Муртаг — отговори Сапфира.
Младежът усети как елфката се наежи зад гърба му.
— Откъде знаете? — попита тя.
— Ще ти обясня по-късно. Само се надявам да не пострадат.
— Аз също — каза Аря.
Сапфира се издигна високо над крепостта, а после се понесе бавно надолу с безшумни махове и се приземи на върха на най-високата кула. Когато Ездача и елфката слязоха на стръмния покрив, тя каза:
— Ще ви посрещна в залата долу. Прозорецът тук е твърде малък за мен.
И тя отлетя, а течението, образувано от крилете й, ги блъсна в лицата.
Ерагон и Аря се прехвърлиха над ръба на покрива и се спуснаха на тесен каменен перваз осем стъпки по-надолу. Без да обръща внимание на предизвикващото световъртеж падане, което го очакваше, ако се подхлъзнеше, Ездача прекоси перваза до кръстовиден прозорец, през който се промъкна в голяма квадратна стая, покрай стените на която имаше рафтове с подредени на тях колчани със стрели и тежки арбалети. Ако тук бе имало някой, когато Сапфира се приземи, сега помещението беше празно.
Аря се прехвърли през прозореца след него. Тя огледа стаята, а после посочи стълбите в отсрещния ъгъл и тръгна към тях. Меките й ботуши не издаваха звук по каменния под.
Когато я последва, Ерагон усети странно струпване на енергии под тях, а също и мислите на петима човека, чиито умове бяха затворени за него. Разтревожен за евентуална мисловна атака, младежът се оттегли в съзнанието си и се концентрира върху рецитирането на елфическа поезия. Докосна Аря по рамото и прошепна:
— Усещаш ли това?
Тя кимна утвърдително.
— Трябваше да вземем Бльодгарм с нас.