На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
Колкото можеше повече раздух тия мижави доказателства, обаче ако присъстващите бяха съдебни заседатели и аз бях прокурор, щях да съм обезпокоен. Е, когато не ти достигат улики, трябва сам да си ги измислиш.
— Както може да ви е казала Сюзан, Тран Ван Вин разпозна убиеца на снимките на Едуард Блейк.
Погледнах към нея.
— Категорично — потвърди тя.
Бил, Джон и Марк имаха разстроен вид, докато Карл изглеждаше скептичен, както се и очакваше. Завърших изказването си с думите:
— И след това идва ограбеното от хазната. Някой ще трябва да разследва финансовото минало на Едуард Блейк и по-конкретно след завръщането му от Виетнам. В сейфа на хазната имало накити, които може да се открият или още да са у господин Блейк, в бившите му приятелки или настоящата му съпруга.
В стаята се възцари тишина, после се обади Бил.
— Струва ми се, че доказателствата не само са косвени, но и неубедителни, да не споменавам, че са с трийсетгодишна давност. Определено не бих повдигнал обвинение въз основа на сведенията, които чух.
Джон Игън се съгласи с него.
— Толкова сериозно обвинение няма да издържи в съда, но ще зарадва неговите политически противници и медиите.
Марк Гудман изглеждаше дълбоко потънал в мрачен размисъл.
— Според вас този свидетел е сигурен, така ли? — попита ме той.
— Така ми се струва. Но съм наясно, че съдебните заседатели може да не смятат така.
— Къде е този свидетел? — небрежно ме попита Джон.
— Сигурно спи. Той е селянин.
Бил, който вече бе забелязал моята духовитост, ядосано рече:
— Къде спи? В селото си ли?
— Предполагам. Не беше практично да го водим тук. — Погледнах Бил и Джон. — Не беше практично и Сюзан да му пръсне черепа.
Никой, включително Карл, не се престори на смаян или изненадан, което ме изкефи. Обаче и никой не коментира репликата ми. Полковник Гудман погледна Сюзан.
— Значи с Пол сте скрили тези веществени доказателства, така ли?
— Да.
— Къде?
— Ако ви кажа, няма да са скрити.
Военният аташе се усмихна добродушно.
— Вече не е необходимо да ги криете.
Сюзан не отговори.
— Наблизо ли са? — попита полковник Гудман.
— Не — отвърна тя. — Очаквахме да имаме проблеми с полицията, когато слезем от влака в Ханой.
— Значи сте ги скрили в Лао Кай или край Бан Хин, така ли?
— Там някъде.
Бил се засрами от неотстъпчивостта на бившето си гадже. Ако Игън му беше шеф, както подозирах, от тук направо щяха да го пратят да наблюдава руски кораби от брега на Исландия.
— Кажи ни къде си скрила доказателствата, Сюзан — рязко нареди Бил.
Сюзан го стрелна с поглед, какъвто той сигурно вече бе виждал.
— Я не ми говори с този тон.
Бил промени тона си.
— Сюзан, може ли да ни опишеш мястото, където са скрити личните вещи на лейтенант Хайнс?
— По-късно.
— Сюзан…
Джон Игън го прекъсна и се обърна към мен.
— Да не би да укриваш доказателства за престъпление?
— Не, само ги скрих.
— Защо?
— Намираме се във вражеска страна, Джон. Скрих доказателствата на сигурно място.
— Което сега ще ни разкриеш.
— Защо? Вие ги смятате за маловажни. Не се безпокойте за тях.
Той не обърна внимание на думите ми и повтори:
— Ще ни кажеш къде си ги скрил.
— Защо? Какъв си ти?
Игън погледна Карл и той каза:
— Заповядвам ти, Пол.
— Добре. По-късно ще ти кажа. Насаме.
Карл се зарадва, че е единственият, който е в състояние да ми нарежда, и още повече че само той ще разполага с важна информация.
— Добре — отвърна той. — Ще поговорим по-късно.