Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Таткото ли?
Разтревожена от внезапно раздалия се глас, Аруула незабавно зае бойна поза и протегна ръката с меча. Мат й даде знак с ръка, че няма от какво да се страхува. После каза:
— Тук е командир Матю Дракс от ВВС на САЩ.
— Добре дошъл, командир Матю Дракс от ВВС на САЩ — изхърка гробовният глас на „таткото“. — Какво мога да направя за Вас?
— Необходима ми е информация — каза Мат. — Първо, откога мистър Де Броли почива в криокамерата?
— От 8 февруари 2012 г. — отвърна „таткото“.
„Ах! — помисли си Мат. — Значи той е започнал зимния си сън в деня на катастрофата.“
— Какви са командите относно неговата реанимация? — попита високо.
— Искаше да бъде размразен точно след сто години — гласеше информацията на „таткото“.
— Защо това не е станало?
— Беше взето друго решение.
— От кого?
За части от секундата на екрана светна стилизиран пясъчен часовник, когато компютърът търсеше съответната информация.
— Бруно Мьоцли Първи.
— Кой е Бруно Мьоцли Първи?
— Бруно Мьоцли, роден на…
— Благодаря, достатъчно — прекъсна го Мат. — Кога е взел новото решение?
— През декември 2111 г.
— Три месеца преди срока? Защо?
Пясъчният часовник отново светна.
— През 2111 г. цареше особено студена зима — каза „таткото“. — Бруно Мьоцли и близките му бяха обсадени от войската на рода Нюсли. Не можеха да напуснат храма, за да набавят дърва за отопление. И тъй като температурите бяха значително под нулата, той реши да не събужда мистър Де Броли.
— Разбирам — рече Мат. — А защо не го е размразил, когато положението се е подобрило?
— Вече не беше в състояние да го направи — каза гъгнещо „таткото“. — За съжаление малко след това беше убит, без да успее да инструктира наследниците си.
— Защо по-късно никой не е отменил промяната?
— Никой не знаеше за това — каза „таткото“.
— Ти си знаел.
— Никой не ме е питал.
Мат се хвана за главата. Размисли.
— Следващият въпрос: Разрешено ли ми е да отменя командите на Бруно Мьоцли?
— Това е възможно — каза „таткото“.
— Тогава ги отменям и нареждам мистър Де Броли незабавно да бъде реанимиран.
— На Вашите заповеди, командире.
В черния сандък на Де Броли нещо изпука. Аруула се обърна към него с обнажен меч в ръка. Тогава започна едно голямо бръмчене и клопане.
— Колко време ще продължи процесът на размразяване? — попита Мат.
— От този момент два часа и шестнайст минути.
— Чудесно — рече Мат, хвърли още един поглед към Де Броли и после отново се обърна към компютъра. — Какво още можеш да ми съобщиш за Бруно Мьоцли и неговия род?
— Мога да ви пусна виртуалния дневник на Мьоцли — отвърна компютърът. — Да го направя ли?
— Моля за това — каза Мат. После седна върху един сандък, който съгласно надписа съдържаше бюст на Моцарт, и концентрира погледа си в екрана.
След края на ледниковия период борбата за надмощие в кантон Цюри бушува с още по-голямо, никога невиждано досега ожесточение. Нашите противници, Сивите кардинали от Златната гробница, упорито настояват, че храмът на Спящия крал по право им принадлежал и не престават с опитите си с помощта на платени от тях войски от чужди страни да реализират претенциите си.
Както узнах, те се позовават на документ, който гласял, че на тях като повереници на така наречената финансова служба преди седемнайсет поколения им била възложена задачата да инкасират от собственика на храма сумата от така наречените 250 000 франка. Тъй като не ги получили, били задължени да конфискуват храма като насрещна услуга, плюс така наречените лихви на сума „20 милиона франка“.
Тъй като нито аз, нито някой друг знае какво е това „франкове“ и никой няма представа какво може да е това „финансова служба“, трябва да предполагаме, че дългият период на застудяване е причината за силното умопомрачение, в което са изпаднали хората от фамилията Нюсли.