Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Не съм дошла тук да водя теологически спорове с теб, глупачке — отвърна гневно Вивиан. — Да не мислиш, че ако това зависеше от мен, бих поверила последния от кралската кръв на Авалон в твои ръце?
Моргоуз каза, вече гневно, но с копринен котешки глас:
— Но доколкото разбирам, Богинята е съгласна да прокарваш своята воля, Вивиан. Омръзнаха ми тези приказки за някакви стари предсказания… Ако изобщо има някакви богове, в което се съмнявам, те надали се занимават с човешките работи. Нито пък ще седна да чакам нареждане от боговете, за да сторя това, което очевидно трябва да бъде сторено — та кой може да твърди, че Богинята няма да си послужи с мен, за да се изпълни волята й, както и с когото и да било другиго? — Тя забеляза колко стреснато я гледа Ниниан — да, и тя бе същата наивница като Игрейн и вярваше на всички дрънканици за богове и богини.
— Що се отнася до кралската кръв на Авалон, както виждаш, добре съм се грижила за нея.
— Момчето изглежда здраво и силно — каза Вивиан, — но можеш ли да се закълнеш, че не си осквернила душата му, Моргоуз?
Гуидиън вдигна глава и каза рязко:
— Втората ми майка винаги е била добра с мен. Лейди Моргана е тази, която не се е интересувала как се отглежда синът й — нито веднъж не е дошла тук, за да види дали съм жив или мъртъв!
Кевин го прекъсна със строг тон:
— Вече ти беше казано да говориш само ако те питат, Гуидиън. А що се отнася до Моргана, ти не би могъл да знаеш нищо нито за целите, нито за подбудите й.
Моргоуз се вгледа остро в сакатия, дребничък бард. „Нима Моргана е доверила тайната си на този нещастен урод, докато аз трябваше да я изтръгна с магии и ясновидство?“ Усети как в нея се надига гняв, но в същия момент се чу гласът на Вивиан:
— Достатъчно. Ти си се грижила за него добре, защото това ти е харесвало, Моргоуз, но виждам, че не си забравила — той стои една крачка по-близо до трона, отколкото Артур на неговата възраст, и две крачки по-близо, отколкото родния ти син Гауейн. Що се отнася до Гуенхвифар, зная, че й предстои да изиграе някаква роля в съдбините на Авалон. Не може да е напълно лишена от способност за прозрение и ясновидство, защото веднъж успя да премине мъглите и стигна до бреговете на Авалон. Може би, ако роди така желания от нея син и й бъде обяснено, че това е станало по волята и с помощта на Авалон… — тя хвърли поглед към Ниниан. — Способна е да зачене — с веща магьосница до себе си, която да пази плода, би могла да го износи докрай.
— Късно е — намеси се Кевин. — Нейна е вината, че Артур престъпи клетвата си пред Авалон и отхвърли знака на дракона. Все си мисля, че тази жена не е наред с ума и че това е истинската причина.
— Истината е, че ти я мразиш, Кевин — отбеляза Ниниан. — Защо? Арфистът сведе очи към изкривените си, обезобразени ръце. Помълча, после каза:
— Вярно е. Дори в мислите си не мога да съдя честно Гуенхвифар — та нали и аз съм просто човек. Но дори да я обичах, бих продължавал да твърдя, че не е подходяща за съпруга на крал, който управлява по закона на Авалон. Няма да скърбя, ако й се случи някакво нещастие или злополука. Та нали, ако роди син на Артур, никой няма да съумее да я разубеди, че дължи това единствено на добротата на Христа, та дори самата Езерна дама да е през цялото време до леглото й. Не мога да не се моля да не успее да роди.
Моргоуз се усмихна с котешката си усмивка.
— Гуенхвифар може да се опитва да е по-добра християнка от самия Христос, но и аз съм чувала нещо за техните божи заповеди — нали Лот бе довел тук един свещеник от Айона, да учи момчетата на четмо. Съгласно тяхното Свето писание, прокълнат е мъжът, който отхвърли своята съпруга, ОСВЕН АКО ТЯ НЕ Е ПРЕЛЮБОДЕЙКА. А пък дори ние тук в Лотиан сме чували, че кралицата не е чак толкова добродетелна. Артур често е на война, и няма човек, който да не знае слабостта й към сина ти, Вивиан.
— Не познаваш Гуенхвифар — каза Кевин. — Тя е набожна извън границите на разумното, а Артур и Ланселет са толкова близки, че според мен Артур не би предприел срещу тях нищо, освен ако не ги изненада в леглото в присъствието на целия кралски двор.
— Дори и това може да бъде уредено — настоя Моргоуз. — Гуенхвифар е прекалено красива, за да я обичат чак толкова придворните й дами. Винаги може да се намери някоя, която да предизвика скандал и по този начин Артур ще бъде принуден да се откаже от нея…
Вивиан направи отвратена гримаса.
— Коя жена би предала така своя посестрима?
Моргоуз отвърна: