Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
С помощта на Най-Внодшя, ло чиято шля езиците на младенците стават красноречиви… тази благо-родиа книга беше отпечатана и завършена без помощта на тръстика, перо или писалка, а чрез чудот-вориото съгласие, пропорция и хармония на пресата и буквите в Годината от Въплъщението на Господа 1460, в знатния град Майнц на славната германска нация1.
В периода на incunabula преди 1500 г., когато печатарството още било в пелени, се появили основните романски, курсивен и готически печатарски стилове; и пресите се разпространили бързо в Базел (1466), Рим (1467), Пълзен в Бохемия (1468), Париж (1470), Буда (1473), Краков (1474), Уестминстър (1476) и Цетине в Черна гора (1493). Печатарството стигнало до Москва през 1555 г.
Силата на печатното слово неизбежно засилила страховете на религиозните власти. Следователно Майнц, люлката на пресата, станал и люлка на цензурата. През 1485 г. местният архиепископ-курфюрст помолил градския съвет на близкия Франкфурт на Майн да проучи книгите, които ще бъдат изложени на панаира в Лентен, и да помогне за забраната на опасните публикации. В резултат от това през следващата година курфюрстите от Майнц и Франкфурт създали заедно първата европейска цензорска канцелария. Първият декрет, издаден от франкфуртския цензор срещу печатните книги, забранявал да се превежда Библията на простонароден език2, iindexi
В контраст с християнския свят ислямският наложил тотална забрана върху печатането чак до XIX век. Последствията както за исляма, така и най-общо за разпространяването на знанията, едва ли могат да бъдат преувеличени3.
ограда. Всеки по свой начин се подготвял за следващия рунд в средновековното тьр сене на християнска империя.
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
463
След като отоманците обградили Константинопол, християнските лидери били подтикнати да преосмислят лечението на Разкола между Гръцката и Латинската църква. Резултатът бил злополучният Съюз от Флоренция от 1439 г., един от най-жалките епизоди в скандалните анали на християнското разединение. Гърците се обръщали с петиции към Папството в продължение на десетилетия, а венецианският папа Евгений IV (1431-47) най-накрая преценил, че обстоятелствата не търпят отлагане. Разбира се, притиснат неудържимо от реформаторския Събор от Базел, той видял, че закърпваното на отношенията с православието може да засили собствената му позиция. Преговорите, които започнали във ферара през януари 1438 г. и продължили във Флоренция, били водени от папата, от византийския император Йоан VIII Палеолог (упр. 1425-48) и неговия патриарх, и от двадесет и двама епископи, които изоставили своите колеги в Базел, за да присъстват на преговорите. Не е изненадващо, че отчаяните гърци отстъпвали по всички важни въпроси, готови да приемат римските доктрини за папското върховенство, за чистилището, за Причастието и за Г/7/ос/ие. Бил прочистен пътят за възстановяване на единството на Църквата при условията, поставени от папата. В декрета 1аеГапГиг соеН от 6 юли 1439 г. обединението било подпечатано формално. Текстът на обединителната декларация бил прочетен от амвона на “Санта Кро-че” на латински от кардинал Юлиан и на гръцки от архиепископ Висарион от Никея; после двамата духовници се прегърнали символично.
За нещастие никоя от партиите в Съюза в действителност не притежавала средства да го приложи на практика. Папата бил отхвърлен ожесточено от останалите на Събора в Базел, които бързо се захванали да изберат последния от антипапите Феликс V (1439-49). Германските епископи останали настрана. Френските епископи, възгордели се от скорошното постановление на антипапското Догматично утвърждаване от Бруге, клонели към Събора. Опитът да се сложи край на разкола с Константинопол провокирал друг разкол в рамките на самата Римска църква. Православната църква не била по-ентусиазирана. В Константинопол духовниците, които подписали Съюза, били отхвърлени. “Не се нуждаем от никакви латинци, крещяла тълпата. Бог и Светата Дева, които ни спасиха от персийците и арабите, сега ще ни спасят от Мохамед”. В Александрия един синод, събран от източните патриарси, осъдил открито Съюза. В Москва митрополит Исидор се върнал от Флоренция с латински кръст и веднага бил затворен. Неговите епископи се разбунтували срещу “предателството на гърците” и дали ход на избора на нов митрополит, без да се допитат до патриарха на Константинопол. Това било началото на отделната руска Православна традиция.