Младите лъвове [bg]

Човекът с меката шапка се върна с две зеблови торби. Християн и Бранд натикаха в тях всичките си продукти. Французинът стоеше равнодушно в сянка, като ги наблюдаваше внимателно, без да прояви никакво желание да им помогне. Когато привършиха работата си, той ги поведе надолу по някакви стълби и отключи една врата.

— Довиждане, мосю Бранд — рече французинът с безизразен глас. — Надявам се, че ще прекарате добре в Париж. — В гласа му прозвуча лек присмех и едва доловимо предупреждение. Християн изпита желание да го измъкне на улицата и да разгледа лицето му, но се поколеба и в това време Бранд го дръпна нервно за ръката. Християн го последва. Французинът затвори вратата зад гърба им и с лек шум завъртя ключа.

— Оттука — рече Бранд и тръгна напред, носейки на рамо торбата с плячката. — Не е далеч.

Християн го последва нататък по тъмната улица. Беше решил по-късно да разпита Бранд що за човек е французинът с меката шапка и защо му е двуместната кола. Но сега се чувстваше много уморен, а Бранд и без това вървеше бързо, нетърпелив да стигне до дома на своята любима.

Две минути по-късно Бранд се спря пред входа на четириетажна къща, чиито прозорци бяха затъмнени, и позвъни. По пътя не бяха срещнали никого.

Мина доста време, докато някой открехна вратата. Бранд прошепна нещо през процепа, откъдето долетя глас на старица, в началото ядосан, а после — когато германецът установи самоличността си — приветлив и топъл. Разнесе се слабо дрънкане на верига и вратата се отвори широко. Християн последва приятеля си нагоре по стълбите покрай загърнатата с шал портиерка. „Бранд винаги знае къде да почука — помисли си той — и какво да каже, за да му отворят вратата!“ Щракна електрически ключ и стълбището се обля в светлина. Християн откри, че се намира в хубава, типично буржоазна къща, спретната и с мраморна стълба — къща, която подхождаше за едри търговци и висши държавни чиновници.

След двадесетина секунди светлината угасна и те продължиха да се изкачват в тъмнина. Автоматът на Християн, който висеше на рамото му, се удряше от време на време в стената, издавайки силен металически звън.

— Тихо! — прошепна Бранд. — Бъди внимателен!

На следващата площадка той натисна електрическия бутон и лампите светнаха отново за още двадесет секунди, както ги бяха пригодили пестеливите французи.