Императрица

— Чух какво казахте по този въпрос в речта си пред Съвета и за… за новата ера, за която говорихте. Научни стремления. Хм. Вашите светотатства са грях само на вашата душа. Аз няма да се правя на свещеник.

— Оценявам го — отвърна мрачно Тирус.

— Вместо това ще говоря с вас като сенатор с император: тази империя се крепи на крайно несигурния баланс между Високопочитаемите, които управляват, и Излишните, които са управлявани от нас. Разполагаме с огромен набор от технологии за унищожение, но тези устройства са в ръцете на малкия брой хора, който представляваме ние — и точно затова управляващи и управлявани живеят в съгласие. Днес вие дадохте на Излишните бази данни; ще приема, че сте невинен до доказване на противното, и ще допусна, че тази информация е свързана само с безобидни неща. Всичко това звучи чудесно, но какво ще стане утре? Утре Излишните ще поискат оръжия. Космически кораби. И ако не им ги дадете, ще се възползват от знанията, които им дадохте днес, и сами ще разработят оръжия. А после ще ги използват. Срещу нас.

— Което ни връща към условията на живот! Сенаторе, те ще разработят тези условия, защото така постъпват човешките същества, когато виждат, че другите имат толкова много, и чувстват, че самите те са преднамерено лишавани от него. Живеем във вселена, чиито граници са буквално безкрайни. Няма никаква причина който и да било в тази империя да познава нуждата. Ако отстраним причината да насочат тези оръжия срещу нас, това няма да се случи.

Пасус се засмя — неприличен изблик на искрен смях, от който изпитах желание да скоча долу в стаята и да го ударя. Той обаче млъкна и каза почти подигравателно:

— Бях започнал да се възхищавам на интелигентността ви, сега обаче вие ми напомнихте, че си имам работа с дете. Те ще насочат тези оръжия срещу нас, защото ни мразят и винаги са ни мразили. Техните потомци ще мразят нашите потомци, така както техните предци са мразили нашите предци, защото дори ако паднем толкова ниско под тях, че да ни стъпчат с краката си, те ще помнят, че някога сме били по-високопоставени. Това, което предлагате, Тирус, ще доведе до ситуацията ние, Високопочитаемите — а вие може и да сте копеле на един Излишен, но въпреки това сте Високопочитаем, — да бъдем смазани от тях. И всичко това в името на смазването на една заплаха „от жизнено значение“, която е „от жизнено значение“ само за планетяните, които не могат да отлетят и да се спасят от нея.

Стори ми се странно как Пасус изобщо не се замисля за тези планетяни. Не изпитваше и капка съжаление към тези, които, както ми беше описал Тирус, щяха да бъдат приковани под небето и безпомощно да гледат как гибелта нараства и нараства, преди да ги смаже.