Списъкът „Октомври“ [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-284-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът „Октомври“ [bg]». Краткое содержание книги:
Зави по своята улица във Вилидж и хвърли поглед назад, като стискаше ножа в джоба си.
Къдравият тип го нямаше.
Франк продължи към осеметажния блок, в който живееше. Когато стигна до входа, бързо се шмугна вътре, като отново се огледа, но тихата, оградена с дървета уличка бе пуста.
Влезе във фоайето и най-сетне се успокои.
— Здравей, Артър.
Портиерът беше стар; когато ходеше, тътреше краката си, и миришеше на „Олд Спайс“.
— Има колет за вас, господин Уолш.
— От „федекс“ ли?
Франк очакваше да получи ножа, кукрито. Тия непалци бяха доста по-опасни, отколкото си мислеха повечето хора.
Кротки шерпи, дрън-дрън.
— Не, донесоха го на ръка. Някакъв латино го остави вчера.
Беше найлонова торбичка, съдържаща нещо правоъгълно и тежко, Франк я взе.
— Благодаря.
Не мислеше да дава бакшиш на портиера. Беше достатъчно щедър около Коледа. Когато погледна в плика обаче, сърцето му се разтуптя весело. Той прочете бележката, съпътстваща пакета, и се засмя.
Даде на Артър пет долара.
Старецът ги взе, без да каже нищо, но вдигна ръка, което Франк реши да приеме като благодарност.
Той отключи вратата на апартамента си и влезе. Хвърли якето си на креслото пред големия телевизор.
Тристайното жилище бе тъмно и безумно претъпкано с всякакви вещи, но уютно — понякога потискащо, в зависимост от настроението му. В кухненския бокс имаше газов котлон и фурна, достатъчно голяма за приготвянето на вечеря за един-двама души. Микровълновата беше на масата, където делеше мястото с купчини книги и списания. В миналото обаче в това славно средище на бохемското изкуство са се писали стихове, рисували са се картини, пушело се е трева, правело се е секс с колкото жени можеш и се е пиело до припадък; готвенето е било второстепенно, ако не и напълно излишно.
Франк отиде до прозореца и погледна към „Уестбет“, известното артистично средище. Виждаше прозореца на стаята, в която Даян Арбъс преряза вените си през 1971 година.
Поне така му каза агентът на недвижими имоти, виждайки поредния балък. Сякаш фактът, че ще вижда мястото, където някаква смахната фотографка е сложила край на живота си, правеше апартамента по-привлекателен за Живеене.
Франк премести погледа си и огледа улицата за тъмни якета.
Не видя нито един убиец от „Матрицата“ с мазна, къдрава руса коса. Той дръпна завесата.
Върна се при пратката, която току-що бе получил, и изпълнен с радост, извади тъмнозелената кутия от шампанско „Дом Периньон“.
Взе бележката:
Скъпи Франк. Мисля си за теб. Скоро ще се видим! Нямам търпение да дойде вторник. Ще ти се обадя!