Электронная книга - «Кралят [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава аз ще съм единственият. ЕДИН РИЦАР Последният, към когото да се обърнеш. ЕДИН КРАЛ Моли се зовът ти да стигне до мен ЕДИН ДРАКОН и да благоволя да откликна.
Лорн извади от китела си кожена папка, в която беше събрал скиците на Вард.
Нае недоверчиво го наблюдаваше с крайчеца на окото си.
— Какво е това?
— Последните работни скици на баща ти. Независимо какво ще решиш, те ти принадлежат. Но ми обещай да помислиш над предложението ми.
Нае взе папката.
— Нищо не ти обещавам — каза тя и се обърна.
Лорн я остави да тръгне.
— Наковалнята на баща ти сега е твоя — каза той. — Само от теб зависи да я накараш отново да запее. И съм сигурен, че Вард щеше да го иска!
Без да се обръща, Нае изчезна в мъглата.
Лорн остана още малко до гроба на Вард. Мислеше за своя стар приятел и мислено си поговори с него. Беше му поверил нещо много ценно: запечатан в оловна тръба, последният екземпляр на действителното кралско завещание почиваше в ковчега, скрито при един от малкото мъже, на които Лорн имаше доверие.
И чието мнение уважаваше.
— Ако беше тук, какво щеше да ме посъветваш? — прошепна Лорн. — Трябва ли да приема мисията на принца?
Когато излезе от гробището, Лорн вече бе взел решение.
* * *
Лорн се върна в покоите си в Черната кула, изчака малко, после запали огъня. Седнал в креслото си, той гледаше как хоризонтът пламти от залязващото слънце, после небето притъмня и зад заледените стъкла на прозорците настъпи пълен мрак.
Накрая, когато стана съвсем тъмно, Лорн запали една свещ и я размаха три пъти пред прозореца си.
Крепостта Гриф
Изминаха три дни до вечерта, за която Арканте и принцът-регент тайно се бяха разбрали по време на преговорите.
Хроники (Книга за Рицаря с меча)
1.
Вечерта се спускаше над Ориал, когато Лорн излезе от Черната кула, ескортиран от двайсетина конници. На главата му се спускаше широка качулка, прочутият му сканд висеше на хълбока му, а наметката му, прихваната с широк кожен ремък през гърдите, показваше нараменника му с герба на Ониксовата гвардия: вълча глава и кръстосани мечове.
Групата премина в бърз тръс по улиците, опустели от студа и тъмнината, никой не забави придвижването ѝ, всеки, застанал на пътя ѝ, беше принуден бързо да се отдръпне, чаткането на копитата хвърляше пръски кал и сняг по фасадите на къщите. Изглеждаше сякаш се движи към Кралския град, където прозорците, кулите и обходните пътища бяха осветени. Но насред път внезапно излезе от улицата на Принцовете и пое към Сводовете, чиито редуващи се дълги, дълбоки дъги водеха — след огромните стълбове в квартала на Терасите — към портата на Поклонниците.
Един подир друг Сводовете отекнаха от шума на копитата, които чаткаха по паветата в полумрака. Конниците минаха под първия, под втория, под третия. В един ъгъл под четвъртия чакаше мъж, който приличаше на Лорн и беше облечен като него: това беше Логан, който сега не носеше двете си остриета, кръстосани на гърба, а сканд на хълбока. Без да забавя ход, Лорн скочи от седлото наляво, а в същото време Логан се хвана за седлото и възседна коня отдясно.
Логан и конниците оставиха Лорн зад себе си, излязоха от четвъртия свод и изчезнаха под следващия. Лорн се обърна, загърна се с плаща и скри сканда и нараменника си. Спусна качулката си и с наведена глава бързо продължи. Един час по-късно, благодарение на помощта на граф Д’Аргор, яхна един змей от Голямата Кралска змейна и полетя в нощта.
* * *
Господарката на Леара, херцогиня на Галиор и Лоринис нареди да сложат креслото ѝ до прозореца в нейната стая. Седна и се отдаде на удоволствието от гледка, на която от години не бе могла да се наслади: залез над Ориал. Дребна и суха, със строго, набръчкано лице, с чисто бели коси, тя беше от онези сурови жени, на чието лице винаги е изписано недоверие и презрение, и за които всички мислят, че са неспособни да се усмихнат. Устата ѝ беше стисната, беше ѝ студено въпреки дебелото ѝ палто и кожената яка, но тя не трепереше. И макар да беше уморена от ужасното пътуване, от което току-що бе пристигнала, това по нищо не ѝ личеше.
Безразлична, недостъпна, госпожа Леара седеше скована и неподвижна, с изправена глава. Не проронваше дума и никой не смееше да я заговори. Около нея, в студените, прашни покои, стояли дълго необитавани, слугите сновяха насам-натам, палеха огън в камините, метяха, постилаха килими, закачаха гоблени по стените, подреждаха мебели, сглобяваха леглото. Придворните дами бяха заети да подредят гардероба и личните вещи на херцогинята: бижута, портрети, скъпоценности. А на всички врати стояха стражи с ръкавици и ботуши, с ризници, с ръка върху дръжката на меча.
![Кралят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/1/kralyat-bg-download.jpg)
