Гробовни тайни [bg]

Уейнрайт работеше с лекота, но от опит знаех, че това съвсем не е лесна задача. Той забиваше острието на лопатата в пръстта с бързи, равномерни движения и изхвърляше едри парчета торф.

— Личи си, че торфът е бил разкопан — измърмори той. — Тук има нещо.

Хвърлих поглед към Монк. Огромният затворник наблюдаваше сцената безизразно, в черните му кукленски очи не се четеше нищо. В тишината се чуваше само звукът от лопатата и разкъсването на корените, когато последното парче торф беше извадено. След като отстрани тревата, Уейнрайт започна да копае по-надълбоко. Торфът беше мокър и влакнест. Археологът изкопа около тридесет сантиметра и изведнъж спря.

— Подайте ми една лопатка.

Заповедта не беше насочена към никого конкретно, но аз бях най-близо до него. И без това не вършиш нищо друго. Занесох лопатката на Уейнрайт и застанах от другата страна на изкопа, а той клекна, за да отстрани торфа.

— Какво откри? — попита Тери.

Археологът се намръщи и се наведе, за да огледа по-внимателно.

— Не съм сигурен… Може да е…

— Това е кост — намесих се аз.

В тъмната пръст се виждаше нещо гладко и светло. Подаваше се съвсем малка част, но благодарение на опита си можех да различа гладката костна структура от камък или корен на дърво.

— Човешка ли е? — попита Софи.

— Не мога да преценя, все още не се вижда достатъчно.

— Във всеки случай е кост — обади се Уейнрайт, а по гласа му личеше колко се дразни от намесата ми.

Той започна да отмахва торфа от костта. Вниманието на всички беше приковано в археолога. Тери беше привел рамене, пъхнал ръце дълбоко в джобовете си, сякаш се подготвяше за атака. Зад него стоеше Роупър и хапеше устни. Само Монк като че ли не се интересуваше от нищо. Дори не си правеше труда да наблюдава какво става, беше извърнал глава и гледаше към тресавището зад гърба си.

В този момент Уейнрайт проговори отново:

— Има някаква тъкан. Може би е дреха. Не, чакайте малко, мисля, че…

Той се наведе още повече и скри това, което беше открил. Изведнъж напрежението го напусна.

— Козина е.

— Козина? — Тери се спусна, за да се увери сам.

Уейнрайт копаеше торфа с резки движения.

— Да, козина! Това е труп на животно.

Костта, която беше открил, се оказа част от счупен таз, който се подаваше през острата, покрита с торф козина.

— Какво е, лисица ли?

— Язовец — каза Уейнрайт и издърпа от калта една лапа с мръсни, извити нокти, след това я пусна обратно. — Поздравления, госпожице Келър. С помощта на метода на Уинтроп вие току-що открихте леговището на един язовец.

За първи път Софи не знаеше какво да отговори. Докато всички се приближаваха, за да погледнат по-добре, на нея като че ли й се искаше самата тя да се скрие в дупката на язовеца.