Боен ястреб [bg]

Зад него се стреля — но куршумите вече не го следват.

Без да има избор, освен да изпълни командата, Каин се втурва през прага в очакващия го мрак.

Веднага щом Каин хукна Тъкър се спусна да бяга в друга посока. Надяваше се, като се разделят, за момент вниманието на оператора на дрона да се раздвои, докато реши коя цел да преследва.

Отначало като че ли се получи. Огънят за момент спря. Тази пауза даде преднина на Каин при бягството му към останките от бетоновия завод. Много скоро обаче огънят започна пак. Първо към кучето, но после смъртоносното внимание на оператора се върна към Тъкър.

Тъкър обаче използва паузата, за да се мушне в някакъв гъсталак. Куршумите свистяха през листата и се забиваха в земята. Той пребягваше от ствол към ствол, а отгоре му се сипеха парченца дърво.

„Не гледай назад…“

С разтуптяно сърце и пламнали от напрежението мускули той насочи вниманието си към целта напред — висок силоз, пронизващ нощното небе.

С препъване и хлъзгане, от дърво към дърво, Тъкър се надяваше да не е лесна мишена.

Чат!

Над главата му се счупи клон.

Чат!

Нещо дръпна крака му, но той не обърна внимание и продължи да бяга на зигзаг. Лунната светлина се отразяваше от водата, предупреждаваше, че е стигнал края на горичката.

Той не спря.

Изскочи от прикритието на дърветата и се втурна към нещо като плитко езеро, вероятно някогашен резервоар за вода, използвана за производството на бетон. Гмурна се във водата. Наоколо свистяха куршуми, но след миг стрелбата неочаквано секна.

Да не би дронът да беше свършил мунициите?

Нямаше как да е сигурен. Показа се за миг на повърхността, ослуша се да чуе жуженето, но не го чу. Представи си, че дронът се е отдръпнал, за да се подготви за следващото нападение. И наистина, звукът се появи, докато плуваше, усилваше се с всяка секунда.

Той потърси с очи врага.

Там!

Очертан на озареното от луната небе силует, движеща се удължена сянка, която правеше кръг, за да се върне към него. Изглежда, беше дрон с фиксирани криле, но в него имаше нещо странно. Не беше съвсем сянка, а по-скоро неясен, размит силует, който сякаш се сливаше с две звезди.

„Някакъв маскировъчен материал“.

Тъкър заплува по-бързо към тъмната скосена линия, която се издигаше на отсрещния бряг на резервоара. Беше стар гумен конвейер, който се изкачваше към врата високо в стената на съседния силоз. Нямаше по-добър вариант, особено след като свистенето на дрона беше почти над главата му.

Тъкър се гмурна отново, с надеждата блещукащата повърхност на водата да го скрие от ловеца в небето. Доплува до потопения край на конвейера и се мушна под него. Едва тогава се осмели да се надигне, за да поеме въздух.

Вдигна очи нагоре и огледа наклонената лента и металните кофи, които висяха под нея. Смяташе да се покатери до вратата на силоза по конвейера. От разстояние идеята изглеждаше добра, но…