Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
— Поръчката бе доста неясна в този пункт — отбеляза тя.
— Всичко необичайно — разясни й Макс.
Отговорът му явно не я задоволи. Мур имаше искрящи очи, притежаваше способността бързо да се мръщи, а план-графикът, който имаше да изпълнява, не й позволяваше да пилее времето си.
— Я да го чуя пак — каза тя с глас на ръба на враждебността.
— Не сме сигурни какво точно търсим — разшири обяснението си Макс. — Има основания да очакваме, че под земята са заровени предмети с изкуствен произход. Наехме ви, за да ни кажете вие какво има там долу. Ако изобщо има нещо.
— Но за какво все пак говорим, господин Колингуд? Остриета на стрели? Индианско гробище? Стари петролни варели? За нас е важно да знаем, защото това се отразява на начина, по който ще търсим.
— Миналия месец тук бе изровена яхта.
— Видях това по телевизията. Значи тук било, така ли?
— Да. Интересува ни има ли още нещо.
— Добре. Разбирате ли, би ни спестило време, ако имахме някаква индикация какво ще търсим.
— Ясно — съгласи се безпомощно Макс.
— Вече открихме гребло за заравняване. Докато калибрирахме уреда.
Микробусът беше натъпкан до отказ с компютри, принтери, монитори и комуникационни съоръжения. Самата установка за търсене бе монтирана на малък трактор.
— Образът се предава на микробуса по радиоканал — обясни му Мур. — И се извежда на индикация ето тук — тя посочи екрана на главния монитор. — Ще ни интересуват сенки, необичайно оцветяване и всичко, което подсказва съществуването на образувания, чието място не е там.
Вече беше средата на ноември и денят, в който хората на „Геотек“ започнаха работа, бе особено противен. Снегът се канеше да завали през целия следобед, но само прехвърчаха снежинки.
Другите двама техници бяха Чарли Рамирес, мрачен мъж, който караше трактора и работеше на търсача, и Сара Уайнбърджър — специалист по комуникациите. Сара бе мършава като пръчка и имаше права руса коса.
Поради студа, Сара и Чарли щяха да се редуват на смени. Студеното време никак не допадна на Чарли и той се разприказва за Невада.
— Единствената причина, поради която съм тук, е, че закриха длъжността ми на южната граница. Разкрият ли я отново, изчезвам веднага.
Макс започваше все повече да се интересува от проекта и в един момент се осмели да попита не може ли да наблюдава отвътре.
— Забранено е — възрази Пеги в качеството си на началник.
— Няма да ме забележите.
— Сигурна съм в това, господин Колингуд. Но има съображения, свързани с условията на застраховката… — Лицето й остана точно толкова студено, колкото беше времето навън. — Вярвам, че ще разберете.
Хората разработиха план на обход. Чарли излезе пръв на смяна и се насочи право към билото на хълма. Спусна се през защитния пояс срещу ветровете, изкачи се по склона и на точно сто метра от мястото на първата разкопка зави надясно под прав ъгъл. В крайна сметка описа серия застъпващи се правоъгълници.
Макс се върна във фермата и се настани до прозореца в дневната на Ласкърови. Навън тракторът методично ръмжеше. Това продължи целия следобед.
8.