Нощта на Змията

Леседил подпря брадичката си на ръце.

— Какви практики? — попита Алтан, който бе слушал малко от чичо си за тъмната магия, но и малкото, което бе чул го изпълни с лоши предчувствия.

— Какво знаете за Прокълнатия? — попита отново Краля.

— Той е стара легенда — отвърна Тамия, — повечето ругатни са свързани с него. „Да те вземе Прокълнатия“ и така нататък. Мисля, че е бил цар на орките или нещо такова.

— Бог на орките — поправи я Райлин, — древен бог на орките, така гласят митовете.

— Магьосниците вярваме, че той е предал черната магия на хората — допълни Алтан, — но какво общо има това с този Казадар?

Кралят на елфите затвори за миг очи, сетне ги отвори.

— Прокълнатия не е легенда или мит, а реалност. Ние, елфите, не знаем дали той е създал черната магия или обратното. Но знаем, че Прокълнатия е бил най-чистата еманация на злото в историята на Ралмия, няколко пъти се е опитвал да я превземе и всеки път я е докарвал до катастрофа.

Леседил ги погледна:

— Когато черните елфи се отделиха от нас и се обособиха като отделна раса, ние се чудехме какво е накарало техния господар Асмоел да намрази събратята си. Отряд от войни на Краля, стигнал до остров Коболтник установил, че Асмаил в действителност е бил обсебен от самия Прокълнат.

Алтан усети как ледени тръпки налазват гърба му като мравки.

— Чистото зло не умира — тежко въздъхна краля на елфите, — според мен Казадар иска да призове стария дух, надявайки се да получи повече сила чрез него. Нашите сведения сочат, че той наистина се е укрепил в нещо като крепост край мочурищата и извършва ужасяващи ритуали на мрака.

Леседил погледна Алтан.

— В основата на религиозните практики на Прокълнатия стои жертвоприношението.

Алтан преглътна.

— Ако Казадар те гони — продължи краля на елфите, — то е за да те пренесе в жертва на своя бог.

— Но… — поклати глава младежът — защо мен?

Леседил сведе поглед към пода.

— Не знам.