Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)

Онези, които внимателно са изучавали по документи структурата на нацисткия режим, са забелязали тази «особеност». Главният съветски обвинител на Нюрнбергския процес Р.А.Руденко пише: «За да се заздрави връзката между властвуващата банда и отделните организации, всеки от заговорниците играеше няколко роли, явяваше се в няколко лица. Гьоринг беше министър, главнокомандуващ военновъздушните сили, пълномощник по четиригодишният план, райхслайтер, висш ръководител на СА и СС; Хес беше министър, заместник на Хитлер по партийна линия, генерал от войските СС и САГ; Розенберг беше имперски ръководител на националсоциалистическата партия по идеологическите и външнополитическите въпроси, министър и обергрупенфюрер от СА и СС и т.н.

Както Гьоринг — министърът е неделим от Гьоринг — обергрупенфюрерът от СС, така са неделими СС, гестапо и другите престъпни организации на хитлеристкия режим» (111–8).

Макар безусловно вярна, тази констатация не обхваща детайлно истината, понеже ограничава симбиозата нацистка партия — държава само до върхушката. Р.А.Руденко смята, че «властвуващата банда» иска само «да заздрави връзката» между себе си и «отделните организации», докато всъщност тук се касае за природата, за същността на фашистката държава. Именно затова въпросното явление не се ограничава само във върхушката, а се разпростира върху цялата система на националсоциалистическата държава, отнася се към нейните най-фундаментални принципи.

Срастването на държавните и партийните постове продължава и надолу по цялата йерархическа стълба. Всички по-важни постове в Третия райх се заемат от членовете на Германската националсоциалистическа работническа партия (т.е. партията на Хитлер) и особено от заслужилите ветерани на националсоциалистическото движение. Членуването във фашистката партия дава като първа и най-важна привилегия правото да се заема държавна длъжност.