Отхвърлените
- Автор: Френц Бернд
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отхвърлените». Краткое содержание книги:
В такова бъдеше попада командирът на самолетна ескадрила Матю Дракс, или както го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в бъдещето и какво е станало с изчезналите му бойните другари.
И в бъдеще всички пътища водят към Рим, но Рим е твърде различен от познатия на Маддракс. Градът е разрушен, в него властват непознати хора-богове, които са се върнали към миналото, но по съвсем различен начин. Възобновени са гладиаторските борби и човешкият живот не струва почти нищо. Матю Дракс ще трябва да осмисли нещата, преди да се срещне на арената с един от бившите си подчинени, превърнат в чудовище.
Но не е само това — чакат го нови сблъсъци с действителността, които благодарение на придружителката му Аруула — жена от варварското племе, което първо го намира, успява да преодолее опасностите. Светът на бъдещето е опасен за човека от двадесет и първи век и Маддракс бързо го разбира.
Аруула нямаше време да се занимава с подобна изтънченост. Бързо напълни запалителната течност в няколко кани. Макар че внимаваше, не успя да попречи малко от течността да се разлее наоколо. Но това не я смути. Грижливо затвори тубата отново.
После взе две кани и с тях напълни една амфора, чието гърло беше твърде тясно за непосредствено пълнене. Благодарение на точната струя от чучура на каната този път не се разля нито капка.
След като повтори няколко пъти манипулацията, пред нея стояха почти двайсет пълни гърнета. Междувременно Арак беше донесъл пълен наръч слама. Варварката запуши гърлата на всичките съдове със сухите стебла, които стърчаха от амфорите като отрязани букети. Със задоволство огледа работата си.
„По-добре не би го направил и Макгайвър“ — повтори тя заклинанието на Маддракс.
Междувременно беше настъпил сумрак. Хората гледаха страхливо надолу, където скимарите се събираха за последната атака.
— Всъщност каква е ползата от цялото това плискане? — изкрещя изведнъж някаква червенокоса жена, която беше загубила контрол над нервите си. — По-добре да бяхме измислили някакъв план за бягство, отколкото да наблюдаваме езическите ритуали на тази дивачка.
Аруула не обърна внимание на крясъците на жената. Вместо това вдигна една пълна амфора и посегна към факлата, която Арак държеше запалена. Въоръжена по този начин, пристъпи към края на покрива. С бързо движение запали краищата на сламата. Тогава се засили и запрати глиненото гърне долу, непосредствено пред краката на събралите се скимари.
Сега щеше да стане ясно дали идеята й ще сработи, или само беше губила времето на отхвърлените.
Амфората се разби на парчета върху утъпкания терен на пазарния площад. Излелият се бензин незабавно се запали от горящата слама — и експлодира в гигантско огнено кълбо.
Маймуночовеците уплашено се отдръпнаха назад и избягаха в най-отдалечения ъгъл на площада. На някои от тях дори им беше опърлена козината. Инстинктивно се завъргаляха в праха, за да загасят пламъците. Макар и да не получиха сериозни наранявания, болката всели в тях адски страх.
— С тези запалителни бомби за известно време ще можете да държите скимарите на разстояние — обясни Аруула на отхвърлените. — Трябва да удържите докато докарам тук жертвения ви камък. С него ще успеем да превърнем неандерталците обратно в нормални хора.
— Ти сигурно искаш да офейкаш? — иронизира я червенокосата, която се беше усъмнила и в смисъла на запалителните бомби.
— Не се страхувай — отвърна хладно варварката. — Ще се върна обратно. Не заради вас, а за да помогна на Маддракс и на другите хора, които вие сте покорили насила.
Сред отхвърлените настъпи неловко мълчание. Този следобед бяха принудени по ужасен начин да разберат, че с действията си сами са си докарали нещастието.
— Арак ще дойде с мен — обърна се Аруула към фамилията на Борк. — Трябва да ми показва пътя до старото ви село.
— Добре — съгласи се Цила. — Така поне момчето ще се спаси, ако не се върнеш навреме. Но как ще избягаш оттук? Фреккойшерите се приземиха в коремите на скимарите.
— За щастие джипът не става за ядене. Но вие трябва да ме прикривате с огън, за да стигна до него — отговори Аруула. Не подозираше колко точно беше улучила смисъла на думите…
Нощта с новата луна се беше спуснала като черно покривало над къщите, въпреки това Аруула успя на светлината на факлите да различи контурите на джипа. Пред превозното средство се поклащаха натам-насам тъмни фигури, чиито очи отразяваха светлината на неспокойния пламък. Почти изглеждаше като че ли маймуночовеците се досещаха, че тя е намислила нещо. Аруула здраво стисна ножницата на меча си. Беше добре отново да усети в ръката си вярното си оръжие.
— Сега — прошепна варварката, докато с лявата си ръка протегна факлата към седналите мъже.
Доран и Корак запалиха сламата в своите амфори. После ги засилиха и запратиха запалителния комплект наляво и надясно от пътя, който водеше към джипа. С фучене се запали разпръснатият наоколо бензин, който освети двора по призрачен начин.
При вида на пламъците маймуночовеците веднага се пръснаха на всички страни.
Площадът още не беше се опразнил напълно, когато Аруула скочи долу и се изправи на твърдата земя. С меча в дясната ръка и с факлата в лявата се понесе бързо към джипа, следвана плътно от Арак.
Двамата бегълци вече бяха изминали половината от пътя, когато ги забелязаха първите скимари. Веднага приматите нададоха адски рев, за да насочат вниманието на събратята си към враговете. Но преди още да се формира някаква атака, непосредствено пред краката им полетяха две други запалителни бомби. Заслепени, скимарите се отдръпнаха назад, вместо от безопасно разстояние да заобиколят пламтящите локви.