Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
— Намерих жесток нов уебсайт за филми, с направо жестоки ревюта, истински аналитични, без да са някакви сухарски, ако ме разбираш… — дърдори тя, но знае, че изобщо не ми пука.
— Виждала ли си Даян?
Лорън ме изглежда намусено.
— Видях я за последно в библиотеката. Работеше по тази своя дипломна работа. Много е целенасочена — мяучи възхитено тя. Е, най-сетне сега си има голяма сестра, а аз съм се забила с две зубрачки. Тя тръгва да говори, леко се поколебава, но все пак започва.
— И какъв е проблемът с есето на Маклимънт? Преди ги думкаше за отрицателно време.
И аз й казвам направо какъв точно е проблемът.
— Големият проблем няма нищо общо с разбирането или интелекта. Става дума за насоката. Занимавам се с глупости, които не желая да правя. Единственият път за мен е да бъда там, върху кориците на списанията — казвам й и трясвам Elle на масичката за кафе, събаряйки по пода няколко хартийки за цигари и пакетът с тютюн. — И това няма да стане като пиша есета за шотландските имигранти през седемнайсети век за Маклимънт.
— Но това е самоунищожително — смутолевя Лорън. — Представи си, че си на корицата…
Казва го толкова естествено, че в главата ми започва да кънти само: кога, кога, кога, кога, кога?
— Смяташ ли, че е възможно?
Но тя не ми дава отговора, който очаквам. Вместо това започва да ръси старите глупости как всичко това в крайна сметка водело само до болка, нещастие и скука, тоест опитва се да ме накара да осъзная истините, които на всяка цена човек трябва да избягва, за да оцелее на този свят.
— …ще ти бъде добре известно време, само след дни вече ще бъдеш по-стара отколкото трябва и ще те измести някое младо момиче. Как ще се чувстваш тогава?
Гледам я, змийска студенина пропълзява през мен и ми се ще да извикам:
НЯМА МЕ В СПИСАНИЯТА! НЯМА МЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА! И НИКОГА НЯМА ДА СТИГНА ДО ТАМ, ДОКАТО НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В ДЕБЕЛА НЕУСПЯЛА ЛЕЛЯ, УНИЖАВАНА ОТ ДЕБЕЛИЯ СИ СЪПРУГ-НЕУДАЧНИК И НЕ МЕ ПОКАЖАТ ПО REALITY TV ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ НА ДРУГИ ТЛЪСТИ НЕЩАСТНИЦИ, ТОЧНО ТАКИВА КАТО МЕН САМАТА. ТОВА ЛИ Е ТВОЯТ „ФЕМИНИЗЪМ“? ТОВА ЛИ Е ВСИЧКО? ЗАЩОТО ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ СЦЕНАРИЙ, КОЙТО ОЧАКВА МЕН И БЕЗБРОЙ ДРУГИ ХОРА, ОСВЕН АКО НЕ ВЗЕМЕМ НАИСТИНА НЕЩАТА В СВОИ РЪЦЕ.
Вместо това обаче се овладявам и й казвам:
— Ще се чувствам прекрасно, защото поне ще съм стигнала до там. Поне ще съм постигнала нещо. Това е цялата игра. Искам да съм там, горе. Искам да играя роли, да пея, да танцувам. АЗ. Искам да разберат, че съм живяла. Ники Фулър-Смит. Има такава!
Лорън ме гледа с огромна загриженост, като майка, чието дете току-що й е казало, че днес, ей така, просто не му се ходи на училище.
— Но теб те има, ти живееш…
Тук изригвам в приказки, бълвам пълни глупости, но от онези глупости, сред които винаги се крие истината.
— След като направя аматьорски порно записи, искам да се снимам в истинско порно, а след това да режисирам и продуцирам пълнометражен порно-филм. Да контролирам нещата. Аз. Една жена. И виж какво още ще ти кажа, единствената индустрия в света, където имаш истински контрол в някаква смислена степен, това е порнографията.
— Глупости — клати глава Лорън.
— Не са глупости — казвам твърдо. Какво изобщо знае тя за порнографията? Тя не е гледала нито едно порно, никой не й е казвал как се продуцира подобно нещо, никога не е била в секс-индустрията, дори не е влизала в порно-сайт. — Ти просто не разбираш.
Тя вдига тютюна и хартийките за цигари от земята и ги слага на масата.
— Говориш като някой друг. Като онзи приятел на Раб — цупи се тя.
— Да, бе. И като е думата за Тери, още не съм го чукала — заявявам и се чувствам кофти, че съм си признала.
— Явно „още“ е ключовата дума.
— Не знам, дали изобщо ще го направя. Дори не го харесвам — сопвам се. Говоря твърде много. Лорън знае всичко за мен, почти всичко, а аз не знам нищо за нея. Тя има своите тайни и заради самата нея се надявам те да са поне интересни. Тя ме поглежда със съжаление и тонът й се променя.
— Не знам защо се отнасящ така към самата себе си, Ники. Ти си най-красивото моми… жена, която някога съм срещала.
— Хъм, опитай се да го кажеш на оня пич, пред който се направих на пълна глупачка — изсъсквам, но вътрешно се чувствам великолепно. Моята реакция на ласкателството: зъбя се, но винаги ме завладява онова отмаляващо усещане, което изпъва мускулите на лицето ми, напълно несъзнателно, завладява ме, преобръща стомаха ми и се разпростира чак до върховете на ръцете и краката ми. Обожавам го.