Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Скапаните спътникови регулатори трябва да бъдат програмирани за самоусъвършенстване — каза тя, поемайки наметалото му.

Монео потвърди с отсечено кимване, преди да поеме по стъпалата към жилището си. Цялата стража от Говорещите с риби знаеше добре за ненавистта на Императора към влагата, но никой не разполагаше с подробните наблюдения на иконома по този въпрос.

Червея е, който мрази водата — помисли Монео. — Защото Шай-хулуд копнее за Дюн.

Той стигна до жилището си, изсуши се и облече чисти дрехи, преди да слезе в криптата. Не си струваше да провокира враждебност у господаря Лито. Трябваше да проведе дълъг и откровен разговор с него за предстоящото пътуване до Празничния град Онн.

Облегна се на една от стените на спускащия се асансьор и затвори очи. Умората го връхлетя незабавно. Знаеше, че от много дни насам не беше спал достатъчно, а промяна в програмата не се предвиждаше. Той буквално завиждаше на Лито, очевидно освободен от потребността за сън. Няколко часа полуотпускане на месец бяха напълно достатъчни за Бог-Императора.

Мирисът на подземните помещения и спирането на подемника рязко го извадиха от кратката дрямка, подобна на котешки сън. Той отвори очи и потърси с поглед Бог-Императора, разположен в Царската кола в средата на огромното помещение. Вече напълно дойде на себе си и закрачи бързо по познатия дълъг път, долавящ с всяка своя фибра страховитото присъствие на Лито. Както бе очаквал, той и сега беше буден и с изострени сетива. Поне това му се стори добра поличба.

Лито беше чул приближаващия асансьор и видя сепването на Монео. Човекът изглеждаше уморен и това бе напълно разбираемо. Традиционното пътуване до Онн предстоеше с цялата си уморителна бизнес бъркотия с другопланетни посетители, ритуала на Говорещите с риби, опознаването на новите посланици, смяната на императорската гвардия, освобождаванията и назначенията, а този път и заради последния гола Дънкан Айдахо, комуто предстоеше постепенно и плавно навлизане в апаратните дела на Империята. Монео беше зает с непрекъснато растящата камара от всевъзможни подробности, пък и годините му си казваха думата.

Я да видя — помисли Лито. — Той ще навърши сто и осемнайсет тъкмо през седмицата след нашето завръщане от Онн.

Икономът можеше да живее много пъти по толкова, ако поемеше подправка, но той упорито отказваше. Бе навлязъл в онова особено състояние в битието на човека, когато започва да копнее за смъртта. Възпираше го единствено желанието му да види Сиона назначена на висшата длъжност, за която отдавна я подготвяше — директор на имперското общество на Говорещите с риби.

Моите хурии — както обикновено ги наричаше Малки.

А знаеше и за намерението на господаря да чифтоса дъщеря му с Дънкан. Изглежда бе дошло време.