Спи, бледа сестро
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спи, бледа сестро». Краткое содержание книги:
След като приятелството им се превръща в мания и тайното минало на Хенри е разкрито, Ефи и Марта замислят отмъщението си заедно.
„Кога ли ние трите ще се срещнем пак?“ — попитах себе си и се разсмях неудържимо, като че ли си бях припомнила някакъв див и нелеп фарс.
После изпаднах в депресия, неочаквана като изблика на смях, стори ми се, че ще заплача, кристалното кълбо се замъгли пред очите ми. Бях уплашена, неориентирана и не можех да си спомня какво ме е уплашило, взирах се в замъглената повърхност на кристала и треперех.
Шехеразада пееше тихо, почти беззвучно, шепнешком:
Опитах се да спра душата си, която напускаше тялото ми и влизаше в кристала, но той ме теглеше неудържимо. Не усещах крайниците си, не виждах нищо през мъгливата повърхност и изведнъж част от мъглата започна да се разсейва. Шехеразада пееше тихо, ритмично, с приспивен глас, три натрапчиви ноти се издигаха нагоре и падаха надолу. Аз последвах приспивния ритъм и с лекота се откъснах от земята, сетивата ми се изостриха, издигнах се спираловидно, неуправляемо. Оставих се на звука да ме води, почувствах как витая из мрака на палатката и после политам в небето като детски балон.
Отдалеч чувах гласа на Шехеразада, тих и приспивен:
— Ш-шт, ш-шт… всичко е наред. Виж балоните. Гледай балоните.
Смътно се запитах откъде знае за какво си мисля, после с детинска, абсурдна радост си припомних: тя е Шехеразада, принцесата на загадъчния Изток. Разсмях се.
— Спи, момиче — шепнеше тя. — Днес е рожденият ти ден и ще има балони, обещавам ти. Виждаш ли ги?
Те се носеха около мен, пъстроцветни, сияещи на слънцето. Кимнах. От далечината чух собствения си глас да изрича сънлив отговор.
Видях палатката отгоре, видях Моуз, седнал на дънера, чух търговците по сергиите, които хвалеха стоката си.
— Топли питки с джинджифил! Ленти и панделки! Захарни пръчки!
Усетих миризмата на суетливата тълпа, на топъл хляб, на бонбони и на животни. Закръжих безцелно като вълшебно килимче от приказките, после почувствах как нещо леко ме тегли надолу към червена палатка, на която с големи букви пишеше: „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАРТА.“ Навсякъде около надписа бяха накачени балони и ми се стори, че от вътрешността на палатката се разнася музика, музика от латерна или детска механична играчка. Започнах да се спускам към палатката.
Щом краката ми докоснаха земята, осъзнах, че слънцето вече се е скрило. Беше студено и яркият надпис бе изчезнал; на негово място висеше малък окъсан плакат, на който пишеше:
Почувствах как се приближавам към палатката и радостта ми постепенно се изпарява. Започна да ми става студено, обзе ме мъчителен, болезнен хлад, който ме откъсна от приятния сън и ме потопи в земен мрак. Видях как палатката се отвори пред мен и колкото и да се борех, не можех да устоя на зловещото привличане, идващо от този отвор. Усещах миризмата на стара слама, стояла дълго на слънце, отблъскващата воня на влажни мухлясали дрехи и острия мирис на восък. Когато влязох в палатката и очите ми се приспособиха към тъмнината, видях, че съм сама и че покрай всички стени — сега палатката изглеждаше много по-широка, отколкото ми се бе сторило в началото — са наредени дървени рамки или клетки, в които са поставени експонатите в естествена големина. Запитах се защо съм изпитала такъв страх на влизане: това бяха восъчни фигури, ръцете и краката им бяха скрепени с конски косми и китова кост, дрехите им — залепени за телата. Кръвта беше червена боя, дори бесилото на прочутия обесен никога не бе използвано за истински екзекуции. Но изведнъж ми се стори, че всички те са живи, че Удушвачът и Човекът заек в ъгъла ме дебнат, скрити зад тънките си маски от восък…
Отстъпих назад, ядосана на себе си за детинския си, неразумен страх, и извиках с цяло гърло, когато се ударих в експоната отзад. Дори в безтелесното си състояние усетих миг на съпротивление, когато докоснах дървото на рамката, и рязко се обърнах да видя какво има зад мен. В клетка от тел и дъски беше запечатана странна сцена, а на дървото бе окачена табелка с надпис: