Пиратите
- Автор: Нойкирхен Хайнц
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравко Калчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратите». Краткое содержание книги:
Първият по-известен пират в английски води и в Канала бил избягалият монах Юстъс, по прякор „Бичът на Канала“. Седем години, от 1205-а до 1212-а, той грабил и убивал по поръка на английския крал Джон Безземни. Помислил тогава, че може да се лиши от кралската опека и да спести данъка за кралския двор. И понеже не правел вече разлика между френските и английските кораби, си навлякъл недоволството на английския крал и гнева на английските търговци. Преговорите му с английската корона за нови каперски писма претърпели крушение и Юстъс се обърнал към французите. Там той след кратко време приел командуването на една френска флота за нападения над британския бряг. Ала в 1217 година при Сендуич тази флота била разгромена от англичаните, самият Юстъс бил пленен, после обезглавен на борда на своя собствен кораб.
От историята на пиратството в Английския канал е познато името и на една жена. След обезглавяването на френския морски разбойник Оливе дьо Клисон за пиратство и държавна измяна в 1343 година, съпругата му под моминското си име Жан дьо Бовий успешно продължила грабителската дейност наедно с двамата си синове. С три съвместно действуващи кораба тя нападала и ограбвала не само тежко натоварените търговски ветроходи, но нахлувала и в пристанищата, за да оплячкоса и черквите в града. Като отмъщение за смъртта на мъжа си тя подлагала под ножа всички пленени мъже или просто ги хвърляла в морето.
В 1360 година бил създаден в Англия Върховният адмиралтейски съд с компетентност да преследва и наказва всички престъпления по море. И пак твърде често назначените в него съдии работели ръка за ръка с пиратите. Образцов пример за това бил Джон Хоули, член на Парламента, адмирал на западния бряг и „кралски комисар за но-тушаване на пиратството“. Началото на кариерата му било удивително. Като гражданин на Дартмут, който страдал осезателно от нападенията на френски пирати, и със съгласието на английския крал Хоули обединил корабите от родния си град в една флота и отплавал към френския бряг. Тук той се сблъскал с французите и в едно истинско морско сражение завладял 34 френски кораба. За този му подвиг кралят го провъзгласил за заместник-командуващ на кралската флота.
Хоули се възползвал от титлата и функциите, с които го удостоили, и започнал да граби по море за своя собствена сметка. По тази причина той преследвал пирати само тогава, когато трябвало да се избави от нежелана конкуренция. Жертва на острия му грабител-ски инстинкт ставали френски, испански и италиански кораби, но не пропущал и английските, ако те му се случили подръка без свидетели.
Изключителни успехи имал по това време и пиратският главатар Хари Пей, наричан още Арипей. Ловният му участък се простирал от френския бряг на Канала през Бискайския залив чак до Гибралтар. През най-успешната си година той командувал 15 кораба, с които ограбил 120 кораба само под френски флаг. Като мнозина други морски разбойници плячкосвал и пристанищни градове и с особено голямо удоволствие черкви заради многото скъпоценности в тях.
Пиратството в Английския канал взело на края такива размери, че Хенри IV, крал на Англия, сключил с Испания и Франция договор, в който трите държави се задължили да не приемат повече на служба морски разбойници. Пиратството трябвало да бъде потушено съвместно, а за залавянето на пирати да се плащат високи премии. Само че Хенри IV, за разлика от Франция и Испания, не разполагал с достатъчно силна военна флота, за да изпълни от името на Англия този договор. Затова английските пирати продължили да ограбват собствените си търговски кораби вместо френските и испанските. Като изход от това положение Хенри IV издавал каперски писма на морски разбойници срещу морски разбойници, за да се избият сами помежду си. Несигурността станала тъй голяма, че ханзейските кораби и ветроходите на италианските морски градове наемали на борда си допълнителен брой въоръжени лица, когато плавали през Английския канал.
Хенри V(1413 — 1422 г.) обявил пиратството за държавна измяна и отказал да издава каперски писма. И въпреки това след две години, подобно на Хенри IV, той пак се видял принуден да снабдява капери с такива писма за борба срещу пиратите. Изглеждало сякаш, че пиратството в Англия е неизтребимо.
Един нов закон в 1536 година и безмилостното му прилагане довели до осезателни успехи в битката срещу пиратството. В първите две години от неговото действие били обесени повече пирати, отколкото през изминалите три столетия. В Уейпинг бил построен специален док за екзекуции, гдето бесели пиратите само по време на отлив, и то така, че пръстите на краката им почти докосвали водата. А сетне приливът сключвал водите си над техните глави.