Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
— Мога само да опитам. Ще помоля Урсуз да ми помогне. Духовете си имат собствен език, Брун. Ако и е речено да се присъедини към нас, закрилящият я тотем ще даде да се разбере.
Брун размисли за миг.
— Но даже и да откриеш тотема и, кой ловец ще я пожелае? Иза и бебето и са и без това достатъчно бреме, а не разполагаме с толкоз ловци? В земетресението загубихме не само партньора на Иза. И синът на жената на Грод загина, а беше млад и силен ловец. Няма го другарят на Ага, а тя остана да сподели огнището с двете си деца и майка си — Сянка на болка докосна взора на вожда при мисълта за жертвите на смъртта в Клана му. — А и Ога — продължи Брун. — Първо бе разкъсан другаря на майка и, а веднага след него майка и умря при срутването. Наредих на Ебра да прибере момичето. Ога е почти жена. Като порасне достатъчно, мисля да я дам на Брод, сигурно ще е доволен — размишляваше Брун за миг откъснат от мислите за другите си отговорности. — И без момичето товарът на мъжете без жени е голям, Мог-ър. Ако го приема в Клана, на кого да дам Иза?
— На кого щеше да я дадеш след като момичето израсне и ни напусне, а Брун? — запита едноокият. Брун имаше притеснен вид, но Креб продължи преди Брун да му отговори. — Няма нужда да товариш някой ловец с Иза и детето, Брун. Аз ще ги храня.
— Ти?
— Защо не? Жени са. Не са момчета, че да ги обучавам, поне засега. Не ми ли се полага пая на Мог-ър от всеки лов? Никога не съм го искал целия, никога не съм имал нужда, но мога. Няма ли да е по-лесно всички ловци да дават полагащия се пай на Мог-ър, за да мога да изхранвам Иза и момичето, вместо да ги стовариш на гърба на някой ловец? И без това смятах да поговоря с теб за мое собствено огнище, когато открихме новата пещера, където да се грижа за Иза, освен ако не я иска някой друг. Много години споделяме огнището с посестримата ми, трудно ще ми е да се променям след всичко това. Освен това Иза ми облекчава артрита. Ако роди момиче, ще приема и него… Ако е момче, е… тогава ще му мислим.
Брун мислено претегляше идеята. „Ами да, защо не? Това щеше да облекчи всички. Но защо ли Креб иска да го стори? Независимо чие огнище споделя Иза пак щеше да се грижи за артрита му. Защо мъж на неговите години ще иска да го притесняват малки деца? Защо изявяваше желание да поеме отговорността за обучението и дисциплината на една пришълка? Може би отговорът е в това, че той се чувства отговорен. На Брун не му се нравеше идеята да приемат момичето в Клана. Щеше му се изобщо да не бе възниквал този проблем, но още по-малко му се нравеше идеята да приеме външен човек да живее с тях и при това извън контрола му. Вероятно най-добре щеше да я приеме и да я обучи както трябва, както се полагаше на една жена. Може би така щеше да е по-лесно и за останалите от Клана. А ако Креб има желание да ги вземе, то Брун не можеше да се сети за причина да не позволи“.
Брун направи знак на съгласие.
— Добре, щом успееш да откриеш тотема и, ще я приемем в Клана, Мог-ър и ще могат да живеят край огнището ти, поне докато Иза роди детето си. — За пръв път в живота си Брун усети, че се надява очакваното дете да е момиче, а не момче.
След като веднъж взе решение, Брун почувства облекчение. Въпросът какво да прави с Иза не му даваше мира отдавна, но все го бе оставял настрани. Предложението на Креб не само му разрешаваше заплетения проблем, по който като вожд на Клана трябваше да се произнесе, но и един много по-личен въпрос. Колкото и да се стараеше след земетресението, в което загина другаря на Иза, не можеше да измисли друга възможност освен да приеме Иза и бебето, което чакаше, а може би и Креб в домашното си огнище. Вече бе поел отговорност за Брод и Ебра, а сега и Ога. Струпването на много хора щеше да създаде търкания в единственото място, където можеше да си почине и да не е толкова нащрек. И партньорката му едва ли много щеше да се раздава.
Ебра и посестримата му се разбираха много добре, но пред едно и също домашно огнище? Макар и никога да не бе го казвала открито, Брун знаеше, че Ебра завижда на положението на Иза. Ебра бе другарка на вожда и в повечето Кланове щеше да бъде най-издигнатата от жените. Но Иза бе знахарка, потомка на несекващо родословие от най-почитаните, най-влиятелните знахарки на Клана. Нейното положение бе по право, а не заслуга на другаря и. Когато Иза взе момичето, Брун си помисли, че ще трябва да прибере и двете. Не му и минаваше през главата, че Мог-ър ще поеме отговорността не само за себе си, но и за Иза и децата и. Креб не го биваше за лов, но Мог-ър разполагаше с други възможности.