По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Значи съм отгатнала! Изпитвате тайно желание към красивия маркиз, нали?
— Не. Аз…
— И искате да узнаете дали сърцето му е свободно?
Последното изречение пресече възражението на Алис.
Тя погледна шивачката със смесица от учудване и надежда.
— А вие знаете ли нещо по този въпрос?
Мадам се разсмя, сякаш това бе най-нелепото нещо, което бе чувала.
— Но, разбира се! За какво мислите, че говорят дамите, докато им пробвам роклите?
— За лорд Тистълуд? — Алис не можа да прикрие нарастващото си учудване.
Очевидно въпросът й бе още по-нелеп от първия, защото дори Клодин се засмя, а мадам Фаншон само се усмихна снизходително като гувернантка, която обяснява на по-бавно схващаща ученичка.
— И за нищо друго, откакто Негова светлост се е завърнал в Лондон.
— И какво казват?
— Повечето се питат дали през този сезон ще си намери невеста и коя ще бъде тя.
Алис едва се сдържа да не изпляска с ръце. Страхотен късмет! Опитвайки се обаче да не издава вълнението си, тя промърмори:
— О?! И за коя дама предполагат? Ухажва ли някоя конкретна жена?
Шивачката я изгледа замислено за миг, после бавно поклати глава.
— Споменават се няколко имена, макар че Негова светлост не е показал по-специален интерес към никоя от тях.
— Ами Рейна Кастел? — прекъсна я Клодин. — Нали й купи онези…
Мадам издаде отново онзи съскащ звук и изгледа помощничката си доста красноречиво. Младата жена се изчерви от непростимата си нетактичност и сведе глава над бележника с мерките.
— Рейна Кастел? — повтори Алис, хващайки се за името като удавник за сламка.
— Тя е… ъъъ… как да кажа… Тя е само приятелка на Негова светлост. Нищо повече — измърмори мадам и отново се зае с мерките.
Алис се замисли над току-що получената информация и вдигна ръце, за да й измерят гръдната обиколка. Приятели? Хмм! Вече имаше опит с няколко двойки, които в началото бяха само приятели. Техните съюзи се бяха превърнали в стабилни и щастливи бракове. Трябваше да разбере нещо повече за тази Рейна Кастел!
— Госпожица или лейди Кастел, ваша редовна клиентка ли е?
Мадам внимателно нагласи метъра около гърдите й. Кимна доволно и чак тогава отговори.
— Госпожица. Да, напоследък е наша редовна клиентка.
Алис я изчака да продължи, но модистката замълча.
Явно предишната й словоохотливост бе заменена от сдържаност.
— А какво казва тази госпожица Кастел за Негова светлост? — Алис нямаше намерение да изпуска възможността да узнае нещо повече за жената, която можеше да се окаже истинската любов на Лусиън.
Мадам Фаншон стрелна предупредително Клодин.
— Нищо, което лорд Тистълуд би желал да повторя.
— Но…
— Достатъчно! Лорд Тистълуд е показал достатъчно ясно, че връзката му с госпожица Кастел е негова лична работа, която не желае да бъде обсъждана. Сега да привършваме с взимането на мерките и да се присъединим към него, преди окончателно да е загубил търпение. — Твърдо стиснатите й устни означаваха, че въпросът е приключен.
„Аха! Значи Лусиън ревниво пази подробностите за връзката!“ Алис изправи гръб в отговор на молбата на мадам Фаншон. Доста окуражаващ знак. Сватовническият й опит през вековете я бе научил на нещо много важно: само един мъж, който е истински влюбен, не се хвали със завоеванието си.
Алис бе толкова сигурна в предположенията си, че когато модистката привърши с взимането на мерките й, тя бе убедена, че Рейна Кастел е жената, предопределена от съдбата да бъде лейди Тистълуд.
Дори се поздрави мислено за съобразителността си. Сега й оставаше само да измисли как да отведе по-бързо двойката до олтара и — бум! — отново ще стане смъртна. Ала първо трябваше да научи нещо повече за бъдещата булка.
Хвърли крадешком поглед към мадам Фаншон, която бе взела бележника от Клодин и нанасяше някои допълнения към записаното. Явно ще се наложи да задраска модистката като източник на информация.
Въздъхна и отмести поглед. Може би Шарлот? Обаче, ако Лусиън не желае да обсъжда връзката си, едва ли ще сподели нещо дори и със сестра си. Явно се налага да намери някой друг, който наистина познава жената и тайните й.
— Клодин ще ви помогне да се облечете — заяви мадам Фаншон и събра кройките и мерките си. — След като свършите, ви моля да се присъедините към мен и лорд Тистълуд, за да разгледаме някои модели. — Усмихна й се топло, може би за компенсация на хладното държание от преди малко и напусна пробната.
Щом вратата се хлопна зад нея, Клодин се насочи към Алис. Разстла внимателно роклята й върху стола до огледалото, коленичи, разтвори фустата около талията й и й даде знак да стъпи в нея.