Пророчицата

— Работя по въпроса — увери го Хлапето.

— Ще ти трябва доста практика.

— Практиката е за губещите. Ще го направя с чипове — той внезапно се ухили. — Не помниш ли, аз съм Силиконовото хлапе!

— Ще се опитам да не го забравям повече — отговори саркастично Ледения.

— А как мина твоят ден? — попита след малко Хлапето.

— Не много добре — намръщи се Ледения. — Никак дори.

— О?

— Няма смисъл да говорим тук. Хайде да хапнем и после си тръгваме.

Извика управителя, който ги поведе покрай многоцветен фонтан в средата на пода до усамотено място в задната част на ресторанта.

Хлапето взе веднага менюто.

— Всичко изглежда внесено. А един свят с толкова умерен климат би трябвало сам да отглежда продуктите си.

— Не е бил създаден с тази цел — отвърна Ледения.

— Но така е много по-скъпо.

— Ако живееш на Сладка вода, не се тревожиш за цените.

— Предполагам, че си прав. — Хлапето се огледа наоколо, а после разгледа и кристалните чаши за вино и вода. — Доста хубаво място.

— Бил съм и на по-хубави. Виждаш ли онези ракообразни там? — добави Ледения и посочи към аквариума със солена вода, разположен дискретно до стената.

— Да?

— Мутанти са. Идват от системата Перконоги… Не мога да произнеса името им, но са най-вкусната морска храна в галактиката.

— Никога не съм харесвал морската храна.

— Е, довери ми се — Ледения се огледа наоколо. — И всички тези картини на стената са наистина хеспоритски, а не имитация.

— Откъде знаеш?

— Наблюдавай, когато някой сервитьор минава покрай тях. Блестят навсякъде, където попадне сянката му.

— И защо така?

— За създаването на картините се използва ларвата на някакво фосфоресциращо насекомо — отвърна Ледения. — През деня изглеждат като нарисувани с маслени бои, а в тъмното блестят.

— Никога не съм знаел това.

Ледения се усмихна.

— Вероятно много неща не знаеш. Но като поживееш достатъчно, ще научиш доста от тях.

— Имам чувството, че всеки по-млад от Гробокопача не може да ти бъде полезен — каза хладно Хлапето.

— Вероятно — съгласи се Ледения. Повика един сервитьор и поръча антарианско вино. Хлапето помоли за бира.

— Знаеш ли, никога не бях виждал жив сервитьор, преди да напусна Сивия облак — отбеляза Хлапето. — А тази седмица виждам за втори път.

— Те са като повечето луксозни неща. Плащаш и получаваш — а на място като това плащаш доста.

— А… Докато не разбера какво точно ще върша по Границата, имам ограничен бюджет.

— Няма проблеми — успокои го Ледения. — Когато пътуваш или работиш за мен — а в момента правиш и двете — аз плащам.

— Толкова ли си богат?

— Всъщност да.

— И как се става богат колкото теб?

— Живей дълго и не прави нищо глупаво — посъветва го Ледения с усмивка.

— Ето пак!

— Ето пак какво?