Край и начало
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Край и начало». Краткое содержание книги:
— Добре — прекъсна го насред потока от думи. — Може би наистина се нуждая от ускорен курс.
— Гледала ли си някоя среща? — облегна се назад с бирата си Торп.
— Хвърлям по някой поглед към екрана по време на спортните предавания. — Отново огледа стадиона. Слънцето беше ярко и топло, въздухът хладен. Долавяше миризмата на бира, печени фъстъци и хотдог. Някъде зад тях мъж и жена вече спореха за предстоящата среща. Имаше някакво усещане за съпричастност, което досега не бе доловила при епизодичното наблюдаване на колективни игри от телевизионния екран. — Оттук гледката е съвсем различна. — Загледа се в светлинното табло. Инициалите и цифрите по него почти нищо не й говореха. — Е, кога ще започва? — Извърна се към Торп и откри, че я наблюдава внимателно. — Какво има? — Втренченият му поглед я накара да се почувства неловко. Сдържаността, която беше планирала, не се получи. Сега започваше да се пита дали същото няма да се случи и с непринудената дружелюбност, на която бе решила да заложи.
— Вече ти казах, имаш фантастично лице — съвсем естествено отвърна той.
— Ти не гледаше лицето ми — възрази Лив. — Гледаше право в мозъка ми.
Торп се усмихна и прокара пръст по бретона й.
— Мъжът трябва да разбира жената, за която ще се жени.
— Торп… — свъси вежди тя.
Замислената лекция бе прекъсната от мощните звуци на орган и рева на тълпата.
— Церемонията по откриването — каза й Торп и преметна ръка зад стола й.
Лив се отказа. Просто се придържай към играта му, отправи си сама предупреждение. Този мъж очевидно е лабилен. После се облегна назад, за да проследи спектакъла по откриването на сезона.
Към края на първия ининг Лив вече бе увлечена и напълно запленена.
— Никой не е отбелязал точки — възнегодува тя и схруска парченце лед между зъбите си.
Торп запали цигара.
— Най-добрата среща, която изобщо съм гледал, беше в Ел Ей — „Доджърс“ и „Редс“. Дванайсет ининга — един на нула за „Доджърс“.
— Една точка за дванайсет ининга? — учудено повдигна вежди Лив, докато в очертанията пристъпваше следващият батер. — Сигурно са били големи слабаци.
Торп я изгледа за момент, видя, че говори напълно сериозно, после избухна в смях.
— Ще ти купя един хотдог, Кармайкъл.
Батерът удари къса топка в лявото поле и тя сграбчи ръката на Торп.
— О, виж, този я удари!
— Грешиш отбора, Лив — иронично подхвърли той. — Ние викаме за другите момчета.
Тя пое хотдога и откъсна ъгълчето на пакетчето с горчица.
— Защо?
— Защо? — повтори той, загледан как си изстисква щедра доза горчица. — „Ориълс“ са от Балтимор, а „Ред Сокс“ от Бостън.
— Харесвам Бостън. — Отхапа доволно от хотдога, докато Палмър удряше плавно към следващия играч. — Не трябваше ли да се засили за тази?
— Недей да харесваш Бостън много шумно в този сектор — посъветва я Торп. Тълпата изрева, след като батерът се приземи с двойно отиграване.
— Защо мъжът на втора база просто не остана, където си беше? — попита тя, замахвайки с хотдога.
Торп я целуна, като я свари изненадана с пълна уста.
— Мисля, че е време за ускорения курс.
В началото на петата част Лив започна да схваща основните правила. Стоеше наведена над парапета, сякаш за да вижда по-отблизо. Резултатът беше равен, три на три, и тя бе твърде увлечена, за да се изненадва, че адреналинът й се повишава. Във вълнението си беше забравила, че Торп е психически неустойчив. Защитната й броня се пропукваше.
— Значи, ако хванат топката в наказателното поле, преди да е паднала на земята, това пак е аут.
— Бързо схващаш.
— Не се прави на такъв умник, Торп. Защо си сменят пичерите?
— Защото изостана с три обиколки в този ининг и е зад батера. Свършиха му запасите.
Лив подпря брадичка на парапета, докато помощният пичер заемаше място на площадката, за да загрее.
— Какви запаси.
— Скоростта, ритъмът. — Харесваше му начинът, по който бе погълната от онова, което ставаше на игрището. — Не може да развие максимална скорост и плъзгачът му не действа.
— Да ме объркаш ли се опитваш? — изгледа го тя с присвити очи.
— Съвсем не.
— Откога идваш да гледаш срещите?
— Майка ми ме заведе за първи път, когато бях на пет. Тогава във Вашингтон бяха „Сенаторите“.
— Във Вашингтон все още има колкото щеш сенатори.
— Това беше бейзболен отбор, Лив.
— О! — отново подпря брадичка на парапета тя. Торп се усмихна на профила й. — Майка ти ли те заведе? Мислех, че това се урежда между баща и син.
— Бащи ми го нямаше. Не си падаше много по децата и задълженията.
— Извинявай — извърна глава и го погледна. — Нямах намерение да любопитствам.