Нощни птици
- Автор: Робертс Нора
- Серия: night tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощни птици». Краткое содержание книги:
— И какви бяха те? — попита Бойд, докато вадеше бекона, за да се отцеди мазнината.
— В политиката. Запознахме се на една благотворителна вечеря, организирана от радиото. Опитваше се да си спечели гласове. Аз пък водех програмата. Това се оказа основният проблем — измърмори Сила. — Бяхме се запознали, когато се представяхме в ролите на обществени личности.
— Какво стана?
— Оженихме се… Прекалено прибързано. И нещата се объркаха… Пак прекалено бързо. Дори обмислях идеята му да се прехвърля в някоя маркетингова компания или да се заема с продажби. Поне си въобразявах, че няма да е зле да опитам. Тогава родителите ми… Загубих родителите си и взех Дебора при мен.
Тя замълча за момент. Не можеше да говори за онова време, не можеше дори да изкаже страховете и тъгата, мъката и съжалението.
— Сигурно е било много трудно.
Сила сви рамене при думите му.
— С две думи, нямаше да мога да се справя с нови трудности. Трябваше да работя. Напрежението разби докрай клатушкащата се основа, на която бяхме стъпили двамата. Той си намери друга, с която беше по-щастлив, и ме напусна. — Тя отново напълни чашата си с кафе, въпреки че вече не й се пиеше. — Това е краят на този епизод.
Какво да й отговори, чудеше се Бойд. Лошо се е получило, малката ми? Всички правим грешки? Добре че се е разкарал този скапаняк? Не бива да правиш лични забележки, напомни си той. И двамата бяха достатъчно изнервени
— Някога заплашвал ли те е?
— Не.
— Малтретирал ли те е?
Сила се засмя уморено.
— Не. Не. Опитваш се да го изкараш негодник, Бойд, но няма да се получи. Просто направихме грешка, като се оженихме, преди да знаем какво искаме.
Той се замисли, докато сипваше яйцата в чинията й.
— Понякога хората държат някого отговорен, макар и несъзнателно. И някой ден чувствата им просто избиват.
— Той не ме мрази и не ме смята за виновна. — Тя седна и си взе парче бекон. Огледа го добре и го скъса на две. — Пол не би се задълбочил чак толкова. Това е тъжната истина — усмихна се Сила, ала в очите й нямаше и следа от веселост.
— Знаеш ли, той смяташе, че съм като жената от радиото — прелъстителна, изтънчена и сексапилна. Такава жена искаше в леглото си. А извън леглото искаше добре възпитана дама с безупречни обноски, която да му обръща внимание и да поддържа дома му. Аз не отговарях на нито едно от изискванията му. — Тя сви рамене и пусна бекона в чинията. — Тъй като Пол не се оказа внимателният, изпълнен с разбиране мъж, на когото може да се разчита, и двамата бяхме доволни да се разделим. Разведохме се кротко, без много шум, стиснахме си ръцете и всеки пое по своя път.
— Ако не е имало нищо повече от това, защо все още се чувстваш наранена?
Сила го погледна, без да крие мрачното си изражение.
— Никога ли не си бил женен?
— Никога.
— Значи няма смисъл да започна да ти обяснявам. Ако си решил да проверяваш Пол, давай, но само ще си загубиш времето. Убедена съм, че дори не се е сетил за мен, след като напуснах Атланта.
Той искрено се съмняваше, че мъж, който бе бил близо до нея, би могъл да я забрави, ала реши, че няма да мисли за това точно сега.
— Яйцата ти ще изстинат.
— Нали ти казах, че не закусвам.
— Не може да бъде! — Бойд се пресегна, загреба с вилицата и поднесе хапката към устата й.
— Голям си досадник — каза тя, след като ги беше преглътнала. — Не трябва ли да се обадиш в службата си, или нещо такова?
— Още снощи се обадих, след като си легна.
Сила ровеше храната в чинията си и похапваше по някоя трохичка, само и само да не й прави забележки. Останал е, каза си тя, много след като смяната му е приключила. Беше му задължена за това. А Сила винаги си плащаше дълговете.
— Виж, много съм ти благодарна, че остана с мен и знам, че работата ти е да задаваш всякакви неудобни и лични въпроси. Но много те моля, дръж Дебора настрана.
— Доколкото е възможно.
— Скоро ще започне пролетната ваканция и ще се опитам да я накарам да отиде до крайбрежието.
— Стискам палци — отвърна той, докато отпиваше кафе и я наблюдаваше над ръба на чашата. — Ще ти се отрази добре, ако отидеш с нея.