Присъда в смъртта

— Не, благодаря.

— Е, може би по-късно ще пожелаете нещо.

Ив забеляза, че той говори като герой от архивните филми, към които Рурк проявяваше особена слабост.

— Свободна си, Марта.

— Добре, господин Рикер. — Камериерката побърза да излезе.

— Самата Ив Далас е дошла да ме посети! — възкликна домакинът и с жест я покани да седне. Очите му закачливо проблясваха. — Възхитен съм. Ще ми разрешите ли да ви наричам Ив?

— Не.

Очите му заприличаха на сребристи ледени топчета, но той се засмя:

— Жалко. Тогава ще ви казвам лейтенант Далас. Заповядайте, седнете. Признавам, че бях любопитен да се запозная със съпругата на човек, който е бил мое… Щях да кажа „протеже“ — добави и отново се настани на креслото, — но съм сигурен, че Рурк ще възрази срещу това определение. Затова ще го нарека мой бивш съратник. Надявах се, че днес ще ми гостувате заедно.

— Рурк няма работа с вас.

— Наистина в момента не работим заедно. Моля, седнете. Разположете се удобно.

Тя си помисли, че грозният стол, който Рикер й посочваше, едва ли е удобен, но все пак седна.

— Колко сте красива… — промълви той, погледът му сякаш я разсъбличаше.

Ив знаеше, че този похват е типичен за представители на силния пол, които искат жената да се почувства уязвима, да изпита неудобство. Тя обаче почувства само раздразнение.

— При това изглеждате компетентна и непретенциозна — добави Рикер. — Изненадан съм от избора на Рурк. Винаги е харесвал… по-стилни, по-женствени дами. — Той забарабани с пръсти по страничната облегалка на креслото, а Ив забеляза, че ноктите му са покрити със сребрист лак и са заострени като на граблива птица. — Признавам, че се възхищавам от хитрия му подход да вземе за съпруга жена с вашата професия. Сигурно е много удобно да имаш такъв… интимен съюзник в полицията.

Репликата му беше преднамерено предизвикателна, но Ив не се поддаде на уловката, само наклони глава и с привидно безразличие промърмори:

— Нима? Защо мислите, че бракът с мен е изгоден за Рурк?

— Защото защитава интересите му. — Рикер отпи от чашата си. — Деловите му интереси.

— Не разбирам защо проявявате любопитство към работата му, господин Рикер.

— Любопитно ми е да разбера какви са постиженията на човека, с когото някога бяхме партньори.

Ив се приведе и попита:

— Съгласни ли сте да дадете официални показания относно взаимоотношенията си с Рурк?

Той присви очи и заприлича на хищник, който се готви да се хвърли върху жертвата си:

— Нима ще го изложите на риск, лейтенант?

— Рурк знае как да се защити. А вие?

— Да разбирам ли, че сте го дресирали, лейтенант? Нима сте превърнали вълка в послушно кученце?

Този път тя искрено се засмя и възкликна: