Маската на Локи [bg]

Рицарите тамплиери никога не участваха в процесии, освен при коронясването на крале — и то само на кралете, поддържани от тях самите. А тъкмо такъв бе случаят с коронясването на Ги дьо Люзинян.

Странна и непривична се стори на Тома Амне ярко излъсканата ризница — отдавна вече носеше само дрехи от лен и коприна в качеството си на съветник на Ордена по търговски и финансови въпроси. Презрамките на ризницата го притискаха болезнено на раменете, металните й брънки го дращеха неприятно по ребрата.

Дебелото и тежко наметало несъмнено щеше да му се стори топло и уютно в някоя мразовита нощ в пустинята, но не и тук, в двора на Йерусалимския дворец и под палещите лъчи на слънцето. Потта се стичаше под коничния стоманен шлем, обливаше шията и врата му и се събираше на солени ручейчета като Тигър и Ефрат, които браздяха гърба му.

Още по-неприятно бе, че трябваше да стои съвсем неподвижно, заедно със своите братя рицари. Високите кожени ботуши го стържеха болезнено в свивките и бяха далеч по-неудобни от меките обувки, с които бе привикнал. Малко по-късно дадоха сигнал за тръгване и тежките подметки на още поне двеста подобни ботуши затрополиха приглушено върху паважа, докато вървяха по тясната улица и през пазарището отпред.

Амне се опита да си представи впечатлението, което предизвикваха: шепотът зад тъмнокожите шепи, ококорените очи, главите на камили и ездачи, които се обръщаха едновременно след тях. Екотът от маршируващите рицари сигурно щеше да събуди безпокойство сред населението на града. Дали събранието на Ордена не означаваше нова война? Никой от жителите на тези размирни земи не можеше да знае със сигурност. Сарацинските дервиши не бяха способни да схванат значението на бляскавата военна сцена, по време на която епископът полагаше короната на главата на краля.