Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
Обясни му, че набира кандидати за определена роля и че някой й е дал адреса му.
— Малко необичайно е — отвърна той. — Обикновено агентът ми се обажда по телефона.
— Ситуацията наистина е необичайна — отвърна Аби. — Бързаме. Готови сме да платим.
Той се отдръпна и ги покани да влязат, като хвърли поглед на Тереза, която беше с големи тъмни очила. Въведе ги в единствената си стая с канапе, което ставаше на легло. Махна една празна кутия за пица от един стол и го предложи на Аби. Без да чака специална покана, Тереза се настани върху голямо надуваемо кресло. Това беше единственото място за сядане освен канапето — първоначално си помисли да седне на него, но беше затрупано с дрехи, които трябваше да бъдат сгънати и прибрани.
— Тъкмо се занимавах с прането — обясни Джърмейн. — Бих ви предложил нещо за пиене, но тази седмица още не съм попълнил запасите, така че имам само вода.
— Няма нужда — отвърна Аби.
— Това място има нужда от женска ръка — отбеляза Тереза.
— Приятелката ми непрекъснато го повтаря — каза той и посочи снимката й върху телевизора.
— Красиво дете — кимна Тереза.
Аби й хвърли убийствен поглед.
— Не ми обръщайте внимание. Говорете си. Аз ще се забавлявам. — Тереза погледна захвърленото на канапето нещо от тънка материя, имитация на леопардова кожа. — Ще се опитам да съм полезна.
— Каква е ролята? — попита Джърмейн, без да й обръща внимание. Беше любопитен, но нямаше вид на гладен.
— Може да се наложи да пътувате.
— Кино, телевизия или театър?
Нищо такова, помисли си Аби. Трябваше да внимава, за да не го изплаши. Това беше последният подходящ кандидат.
— Мисля, че може да се определи като персонификация на живо.
— Поне докато не те хванат — обади се Тереза.
Джърмейн я погледна объркано.
— Играл съм малко в театър, не на Бродуей, разбира се — увери той Аби. — Преди две години, преди да дойда тук. — Отпусна се на канапето и качи дългите си крака, обути в стегнати джинси, върху страничната облегалка. Фланелката му беше къса и под нея се виждаше мускулест, загорял от слънцето корем, набразден като дъска за пране.
— Нямам предвид Бродуей — каза Аби.
— Градът е същият, но улицата е друга — обади се Тереза, която бе започнала да разглежда с любопитство бандажа от имитация на леопардова кожа. — Не стяга ли това нещо? — Вдигна го към носа си и го подуши като познавач скъпа пура, после дръпна предната част и я пусна като прашка на пред.
Аби я изгледа смъртоносно.
— Не може ли да говорим по същество? — попита Джърмейн. — След час имам среща в Студио Сити. Имам пробни снимки за една реклама и не искам да закъснея.
— Значи имате участия в рекламни снимки?
— Мислех, че говорим за роля. Модел ли ви трябва?
— Не точно.
— Е, за какво става дума последно? Роля или снимки?
— Снимки може и да потрябват, но ще се наложи да изиграете и роля — отвърна Аби. — В известен смисъл.
— Къде, колко време, колко пари? — Момчето заговори за долари без никакви притеснения.
— Работата е предимно в Ню Йорк. Не съм сигурна точно колко време ще отнеме, а що се отнася до парите… ще трябва да се договорим.
Джърмейн се усмихна, сякаш чутото му допадна.
— За снимки вземам по две хиляди и петстотин долара на ден, плюс разноски, настаняване в хотел четири звезди или по-добър и самолетен билет първа класа за отиване и връщане. Не се снимам без дрехи.
Тереза подсвирна продължително.
Всъщност той досега не беше получавал такива неща, но нищо не пречеше да ги поиска. Стана от леглото и се приближи до стенния календар до хладилника в малкия кухненски бокс. Заговори с гръб към тях:
— Да видим… След седмица трябва да съм в Ел Ей, защото имам друго прослушване.
Аби погледна към Тереза — беше сложила бандажа върху главата си, с предната част пред носа си като газова маска, и вдишваше дълбоко. Изгледа я свирепо, а Тереза се засмя и махна ефирната вещ миг преди Джърмейн да се обърне отново към тях.
— Какво точно означава „без дрехи“ — попита тя и вдигна във въздуха бандажа, окачен на показалеца й.
— Снимам реклами за бельо, стига да са дискретни. Без задници.
— Ама разбира се! Приличаме ли ти на дами, които могат да поискат от теб да направиш нещо евтино и безвкусно?
— Хората искат какво ли не.
— Аз не искам какво ли не — отвърна Тереза.
— Мога да ви разкажа някои неща.
— Цялата съм в слух.
— Тери! — намеси се Аби. — Той няма време! Каза ти, че има пробни снимки.
Тереза си помисли, че горгоните са любезно усмихнати в сравнение с физиономията, която направи приятелката й.