Френска целувка
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френска целувка». Краткое содержание книги:
И там, на фона на Айфеловата кула, в опияняващата атмосфера на този чуден град, пламва отначало едно неопределено желание, което бързо се разгаря в огнена страст. И стига до първата целувка, след която…
След която Ники намира и любовта си, и щастието, и бъдещето си…
— Покажи му парите.
По-низшият чин на Рафаел бе в резултат от съответния статус на бащите им в йерархията на глобалната престъпност. Бащата на Юри бе просперирал в нова Русия, но това го направиха всички хора с връзки, включително и от организираната престъпност. Раф произлизаше от южноамерикански картел с по-малки мащаби и техният бизнес бе свързан единствено с дрогата. Но и двете семейства забогатяха невероятно след падането на талибаните. Производството на опиум в Афганистан бе по-високо от всякога.
Всъщност днес всички бяха в този склад заради това, че един от най-големите транзитни дилъри на дрога в Узбекистан си падаше по изкуството — особено по Пикасо. Носеха се слухове, че откраднатият скицник, попаднал в ръцете на българина, бил от ранния период на Пикасо и щеше да представлява плащане за доставка на опиум към Европа. Скицникът бе откраднат от частна колекция — стойността му се оценяваше на около пет милиона долара. Не че дребните крадци със скицника разбираха стойността му.
— Всички пари са тук — заяви Раф, сложи на масата малко куфарче и го отвори. — Двеста и петдесет хиляди евро. — Еврото се превърна в предпочитана валута за наркосделките след скорошния спад на долара.
Българският помощник преброи бързо пачките с банкноти, после затвори куфарчето и го остави в скута си.
— Ето. Не е много — предимно драсканици — изрече на френски щангистът със силен и груб акцент.
Юри дръпна малкия скицник по-наблизо и разлисти няколко страници преди да го затвори.
— Баща ми оценява бързата ви услуга. — Той стана и кимна на Раф, който също се изправи. — Ако нашият клиент има други желания, ще ви се обадим.
Никой от младежите не погледна назад докато излизаха от помещението. Не беше необходимо. Фамилиите им се ползваха с огромен авторитет в престъпния свят, а гардовете им чакаха пред вратата.
Не че Юри и Раф бяха замесени в някои от по-мръсните аспекти от бизнеса на бащите си. Само от време на време те изпълняваха ролята на куриери за по-дребни задачи.
Когато се появяваха опасни мисии, се наемаха професионалисти — безмилостни мъже без елитно образование или кръвно родство с онези на върха.
На Юри и Раф, наследници на един бизнес, разраснат се до глобални мащаби, а с това набрал и необходимия реквизит от счетоводители и международни банкери, им оставаше просто да се наслаждават на луксозния начин на живот на супер богатите.
Петнадесет
След няколко чаши вино Джони бе готов да се срути докато се върнат в хотела. Не че щеше да си го признае, но Върни бе виждала достатъчно деца, борещи се със съня, за да разпознае симптомите. Вземайки нещата в ръце с авторитета, натрупан за три десетилетия, в които бе слагала в леглото немирните палавници, тя заяви:
— Вие си дремнете, мистър Джони, а ние с Джорди ще отидем да видим дали мис Ники се забавлява.
Джорди придумваше Ники да дойде в техния апартамент и да играят видеоигри.
— Може би трябва да вървя — възпротиви се Ники, чувствайки се не на място в тази семейна сцена, осъзнавайки факта, че Джорди, а не Джони я моли да се върне в апартамента им заедно с тях.
— Трябва да останеш — умоляваше я Джорди. — Кажи й, тате. Кажи й да си поиграе с мен на Проект Готам.
— Аз ще поиграя с теб. — Джони се усмихна на Ники. — Ти се отърва.
Виж, помисли си Ники, сега наистина се чувствам излишна. Това не беше покана и от двамата.
— Не толкова бързо — предупреди Върни присвила очи. — Вие ще си дремнете, мистър Джони, това е.
— Уух, тате, сега си в беда — заяви Джорди и погледът й се стрелна от баща й към бавачката — Върни те гледа злобно.
— Никакви спорове, мистър Джони. — Изправяйки се в целия си внушителен ръст, Върни посочи към една от спалните. — Вървете. Ние ще се справим и без вас. Ние, трите момичета, ще си побъбрим на по чаша чай.
— Чай с кифлички? — извика Джорди.
— И то от любимите ти, със сметана на зрънца — обяви Върни, усмихвайки се докато Джорди подскачаше от радост. — Тук отсядат много британци — обясни тя на Ники. — Така че кифличките са отлични. Трябва да хапнете няколко с нас.
— Да, да, да! — възкликна Джорди. — Не е нужно да играеш на видеоигри. Кажи й, тате. Не е нужно да играе.
Джони срещна погледа на Ники, блясъка на удивление в очите й.
— Ти решаваш. Както виждаш, аз нямам думата.
Върни се нацупи.
— Да бе. Но едва си държите очите отворени. Хайде омитайте се.
Джони се усмихна.
— Предавам се, защото не мога да те сменя за толкова кратко време.