Сънуващи кристали
- Автор: Старджон Теодор Гамильтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Терзиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сънуващи кристали». Краткое содержание книги:
— Имам предвид — продължи да опява той, — просто искам да ме харесваш заради мен самия. Съжалявам, че изобщо трябваше да приложа натиск. Просто не исках да се проваля. Както и да е, нищо не остава скрито… нали знаеш.
— …в любовта и войната — услужливо довърши тя. А това означава война. Обичай ме заради мен — обичай си се сам или се гръмни.
— Няма искам много от теб — произнесоха влажните устни. — Само това, което всеки мъж желае — да се чувства обичан и ценен.
Тя затвори очи, за да не може той да ги види как призовават небесата на помощ. Нямало да иска много. Само да се крият и да заговорничат, за да запази той своето „положение“ в града. Само тази физиономия, този глас, тези ръце… тази свиня, този изнудвач, този изкуфял стар вълк с мазни пръсти! Боби, Боби — с болка си помисли тя, — стани добър лекар…
Но това далеч не беше всичко. Донесоха и питие. Неговият избор за едно сладко младо момиче. Флип (Б.пр.: Топло спиртно питие, примесено с мляко или яйце.) с шери. Беше прекалено сладко, а пяната отгоре излъчваше опасна решителност да се справи с червилото и. Тя отпи и остави съдията да излива сантименталната си помия върху нея, кимаше и се усмихваше и гледаше колкото може по-често да се абстрахира от гласа му и да слуша музиката. Оркестърът свиреше перфектно и чисто — Хамънд Соловокс, (Б.пр.: „Хамънд“ е една от първите марки електрически джаз-органи.) контрабас и китара — и известно време тази музика беше единственото нещо в целия гаден свят, което я крепеше.
Съдия Блует, както стана ясно, имаше малко тайно жилище над един магазин в покрайнините на града.
— Съдията работи в съда и в кабинета си — пропя той, — и притежава чудесна къща на Хълма. Ала човекът Блует също си има убежище, едно удобно местенце, диамант сред груби скали, място, където той може да захвърли черните мантии, титлите и званията си и отново да усети, че във вените му тече червена кръв.
— Сигурно е прекрасно — каза тя.
— Човек може да се скрие там — сърдечно каза той. — Бих казал, двама могат да се скрият там. Всички удобства. Цяла изба вино на една ръка разстояние, всичко за ядене на разположение. Вместо цивилизована пустиня — малко хляб, кана вино и… х-х-оууу. — Гласът му накрая представляваше дрезгав шепот, а Кей имаше безумното усещане, че ако очите му се изцъклят още малко, човек би могъл да седне върху едното и да отреже другото с трион.
Тя отново затвори очи и се замисли как да излезе от положението. Имаше чувството, че търпението и ще се изчерпа след около двайсетина секунди. Осемнайсет. Шестнайсет. О, чудесно тогава. След малко от кариерата на Боби ще остане само пушек — един облак с форма на гъба, над маса за двама.
Той събра стъпалата си под стола и се изправи.
— Би ли ме извинила за момент — каза той, като едва не си удари токовете, за да и отдаде почест. Пусна някаква шегичка по адрес на тоалетните и че явно и той е човек. Обърна се да тръгва, после се върна и отбеляза, че това била само първата от малките интимности, (Б.пр.: Игра на думи — употребената тук дума „intimacy“ означава също и „полови сношения“ като юридически термин.) които те щели да научат един за друг. Обърна се, пак се върна и каза:
— Помисли си за това. Вероятно още тази нощ бихме могли да избягаме в нашето малко царство на мечтите!
Той се обърна и ако се бе върнал за трети път, едно тънко високо токче щеше да се забие някъде в областта около джобчето на жилетката на сакото му.
Кей седеше на масата сама и видимо овесила нос. Гневът и презрението и бяха помогнали да издържи до този момент, ала сега на тяхно място се появиха страхът и умората. Раменете и увиснаха и се отпуснаха напред, брадичката и клюмна и по бузата и се търкулна една сълза. Тоест, с три деления по-зле от „ужасно“. Клиника „Мейо“, (Б.пр.: Чарлз Хорас Мейо /1865-1939/ и Уилям Джеимс Мейо /1861-1939/ — известни американски хирурзи, братя.) пълна с доктори, не заслужаваше тази твърде висока цена, кото Кей трябваше да плати. Тя искаше да се махне. Нещо трябваше да се случи, и то веднага.
И то се случи. На покривката пред нея се появиха две ръце.
Тя вдигна очи и срещна погледа на младия мъж, който стоеше там. Лицето му беше широко и не правеше впечатление с нищо. Беше рус почти колкото нея, макар че очите му бяха тъмни. Имаше красива уста. Той каза:
— Много хора не правят разлика между музикант и палма в саксия, когато тръгнат да си изливат душата на някого. Намирате се в трудна ситуация, госпожице.