Алеята на прокълнатите [bg]

— Какво искаш?

— Добре ли си? — извика му старецът.

— Не съвсем. Събуди ме.

— Заседнал ли си?

— Има нещо такова.

— Имам мулета и мога да те изтегля. Обаче няма начин да ги докарам тук до утре сутрин.

— Страхотно! — отвърна Танър. — Благодаря.

— Откъде си?

— От Лос Анджелис.

— Какво е това?

— Лос Анджелис. На Западното крайбрежие.

Разнесе се шепот, после:

— Доста си се отдалечил от дома си.

— Като че не знам. Виж, ако говориш сериозно за мулетата, ще съм ти адски благодарен. Случаят е спешен.

— Какъв случай?

— Знаеш ли за Бостън?

— Знам, че има такъв град.

— Е, там хората умират от чума. Нося им лекарства, които могат да ги спасят, ако успея да им ги закарам.

Отново шепот.

— Ще ти помогнем. Бостън е много важен град. Ще те изтеглим. Искаш ли да дойдеш с нас?

— Къде? И кои сте вие?

— Казвам се Самюъл Потър, а това са синовете ми Родерик и Калибан. Фермата ми е на десетина километра оттук. Можеш да пренощуваш при нас.

— Не че не ви вярвам — рече Танър. — Просто не вярвам на никого, нали разбирате какво искам да кажа. Напоследък прекалено често стрелят по мен и не искам да рискувам.

— Ами ако приберем пушките? Сигурно можеш да ни застреляш отвътре, нали?

— Да.

— В такъв случай ние рискуваме със самото си присъствие тук. Искаме да ти помогнем. Ще изгубим, ако бостънските търговци престанат да идват в Олбъни. Ако вътре с теб има някой друг, той може да те прикрива.

— Чакайте малко. — Танър отвори вратата и скочи навън.

Старецът протегна десницата си и Хел се ръкува с него и със синовете му.

— Имате ли някакъв лекар насам? — попита той.

— В селото, на петдесетина километра на север.

— Партньорът ми е ранен. Струва ми се, че има нужда от доктор. — Танър посочи към колата.

Сам се приближи и надникна вътре.

— Защо е завързан?

— Побърка се и трябваше да го пребия. Завързах го, обаче сега хич не изглежда добре.

— Тогава дай да направим носилка. Ти заключи колата, а моите момчета ще го занесат вкъщи. Ще пратим някого да повика доктора. Ти също не изглеждаш добре. Басирам се, че си мечтаеш за баня, бръснач и чисто легло.

— Наистина не се чувствам много добре — потвърди Танър. — Хайде да направим носилката по-бързо, за да нямаме нужда от още една.

Той седна на бронята и запали цигара, докато момчетата на Потър режеха клони и ги преплитаха. Обливаха го вълни на пълно изтощение и едва си държеше очите отворени. Краката му тежаха, раменете го боляха. Цигарата се изплъзна от пръстите му и той се облегна на капака.

Някой го потупваше по крака.

Хел се насили да вдигне клепачи.

— Добре — каза Потър. — Развързахме партньора ти и го сложихме на носилката. Хайде, заключи колата и да вървим.

Танър кимна и скочи от бронята. Затъна почти до коленете, но заключи вратата и последва стареца, облечен в дрехи от еленова кожа.

Закрачиха в пустошта и скоро движенията му станаха механични.

Стиснал пушката си в ръка, Самюъл Потър поддържаше разговора. Може би се опитваше да държи Танър буден.