Напразни усилия на любовта
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Напразни усилия на любовта». Краткое содержание книги:
на протокола ви се е поддала
и хвали с незаслужена похвала
четирмата, които в руски дрехи
тук бяха, без особени успехи
да завоюват. Бавиха се час,
а пък през този час не помня аз
поне една находка да им хрумна,
не остроумна, ами просто умна!
Тук-там усетих мозък в тях да има,
но беше той един за четирима!
БИРОН
Госпожице, смутил ги е умът ви.
Пред вас и образованият брътви
нелепости. Ний знаем, че ако
се вгледа и най-зоркото око
в окото на небето, губи зрак
и мигновено се потапя в мрак;
тъй точно стават в светлината ваша
умника — тъп и беден — богаташа!
РОЗАЛИНА
Тогава вий сте умен и богат…
БИРОН
…щом виждам ви се нищ и глуповат?
РОЗАЛИНА
Да ми крадете мислите не бива,
макар че тази много ви отива.
БИРОН
Със себе си ще ви я заплатя.
РОЗАЛИНА
И с глупостта си?
БИРОН
Щом ви трябва тя!
РОЗАЛИНА
Коя от тези маски бяхте вие?
БИРОН
Как маска? Каква маска? Где? Кога?
РОЗАЛИНА
Такава! Между тези! Тук! Сега!
Която под муцуната игрива
е трябвало по-смешен лик да скрива.
КРАЛЯТ
Загазихме! Сега ще ни разсипят!
ДЮМЕН
Да заявим, че е било шега!
ПРИНЦЕСАТА
Кралю, какво ви стана? Вий сте бледен!
РОЗАЛИНА
Вода! Припада! Туй е морска болест —
нали е плавал от Русия чак!
БИРОН
За клетвата престъпена небето
изпраща на виновниците мор!
Госпожице, признавам всичко! Ето,
убийте ме, покрийте ме с позор,
горете ме на иронични клади,
разстрелвайте ме с присмехулна реч —
от днес нататък в руски маскаради
пред вас не ще се проявявам веч;
не ще ви пращам пъргави хлапета,
ни жарки думи върху хладен лист,
и да върви по дявола сонета,
подслушан от крайпътния арфист!
Далеч от мен тез думи пъстроцветни,
тез тънкости, тез фрази от тафта,
издули ме като мухите летни
със ларви от смъдяща суета!
Слова, надиплени на двайсет ката,
хиперболи, развити до безкрай!
В таз бяла ръкавица (за ръката,
дали е толкоз бяла, господ знай!)
кълна се тук, че чувството голямо,
което ме издъно облада,
от този миг ще се изказва само
с конопни „не“ и шаячени „да“.
И, a propos, да почнем с вас направо:
хей, моме, знай, че ми харесваш здраво!
РОЗАЛИНА
Без „a propos“ не е ли по-добре?
БИРОН
Таз моя лека болест ще замре,
ала на тези тук, не ще и дума,
би трябвало да сложим надпис „Чума!“,
защото заразени са, личи,
от чудните ви чумави очи!
Да, да, и вий не се мислете здрави,
щом носите й външните прояви!
ПРИНЦЕСАТА
Но тез прояви са ни дар от вас!
БИРОН
Да дирим заедно лека тогаз!
РОЗАЛИНА
Но вий не сте засегнати, изглежда.
БИРОН
Кой, ние? Ний сме болни без надежда!
РОЗАЛИНА
Преструвки! Вие нямате и треска!
БИРОН
Защото сме в агония от днеска!
РОЗАЛИНА
Агония, а гоните забави!
БИРОН
Не, с вас човек не може да се справи!
КРАЛЯТ
Как своя срам да изличим, мадам?
ПРИНЦЕСАТА
С признание. Не бяхте ли вий сам
участник в маскарада?
КРАЛЯТ
Бях, уви!
ПРИНЦЕСАТА
А помните ли как се той разви?
КРАЛЯТ
О, да!
ПРИНЦЕСАТА
Тогаз кажете без измама:
какво прошепнахте на свойта дама?
КРАЛЯТ
Че е за мен съкровище богато
и звезден лъч сред черни кръгозори!…
ПРИНЦЕСАТА
Но вий ще я отблъснете, когато
тя тази реч рече да ви повтори?
КРАЛЯТ
Кълна се, не!
ПРИНЦЕСАТА
Знам тези клетви ваши —