Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Беше донесла стоката си на пазара и просна килимчето си в сянката на каруцата ни. Хеп й помогна да подреди талисманите и лековете си и след това двамата си прекараха весело пазарния ден, разправяха си новини от Пролетния панаир насам. Заслушах се, когато Хеп й заговори за плановете си да чиракува. Докато й говореше, ми стана ясно колко много иска да отиде при мебелиста в Бъкип вместо при майстора на лодки в залива Хамърби. Замислих се дали все пак не може да се уреди нещо, не само с по-високата такса, но и друг да уговори чиракуването. Можеше ли Сенч да бъде убеден да ми помогне в това начинание? Оттам умът ми се отнесе към какво може да ми поиска старецът в замяна. Бях потънал дълбоко в тези мисли, когато Хеп ме сръга с лакът и ме извади от унеса ми.
— Том! — каза той и моментално осъзнах, че по някакъв начин съм го поставил в неудобно положение. Джина ни гледаше с очакване.
— Да?
— Видя ли, казах ти, че ще се съгласи! — извика той ликуващо.
— Е, наистина ти благодаря, стига да си сигурен, че няма да ви затрудня — отвърна Джина. — Пътят е дълъг, а хановете са далече един от друг и са много скъпи поне за мен.
Кимнах, без да знам за какво всъщност става дума, и в следващите няколко минути разбрах, че Хеп е предложил гостоприемството на къщурката ни за следващия път, когато й се случи да мине покрай нас. Въздъхнах скришом. Хеп обичаше новостта, която носеха със себе си случайните ни гости, но аз все още гледах на всеки нов странник като на възможен източник на опасност. Зачудих се колко дълго още трябва да живея, преди тайните ми да остареят толкова, че вече да са без значение.
Усмихвах се и кимах, докато си говореха, но почти не се включвах. Усетих се, че я оглеждам, както ме беше учил Сенч, но не открих нищо, което да намеква, че не е най-обикновената скитаща вещица, за каквато се представяше.
А това говореше, че знам съвсем малко за нея. Странстващите вещици и чародеи са нещо доста обичайно за всеки пазар, панаир или празник. За разлика от отношението си към Умението, простолюдието не проявява никакво страхопочитание към странстващата магия. За разлика от Осезанието, тя не дамгосва практикуващия за екзекуция. Повечето хора като че ли гледат на нея с търпимост и скептицизъм. Повечето от тези, които претендират, че я владеят, са безсрамни шарлатани. Хора, които вадят яйца от ушите на наивниците, предсказват бъдеще с несметни богатства и блестящи бракове на млади доячки, продават любовна отвара, главно от лавандула и невен, и пробутват носещи късмет талисмани от заешки кости. Съвсем безвредни са всъщност.
Джина обаче не беше от тях. Нямаше го тихичкото предразполагащо бърборене, което да привлича минаващия народ, нито беше натруфена с безвкусните воали и накити, каквито обикновено носят подобни шарлатанки. Беше облечена простичко, като обитател на горите: туника на зелени петна, кафяви панталони от сърнешка кожа и меки обувки. Талисманите, които беше изложила за продан, бяха скрити в традиционните торбички от разноцветна тъкан: розово за любовна магия, червено за възбуждане на закърняла страст, зелено за добра реколта и други цветове, чието значение не знаех. Предлагаше и пакетчета сушени билки. Повечето ми бяха познати и бяха правилно етикирани според лечебните си свойства: кора от бряст за болни гърла, листа от дива малина срещу сутрешни колики и така нататък. С билките беше смесила някакви дребни кристалчета, за които твърдеше, че увеличавали силата им. Подозирах, че са сол или захар. В няколко глинени блюда на килимчето й имаше дискчета от нефрит, яспис или слонова кост, изписани с руни за късмет, плодородие или душевен мир. Бяха по-евтини от сглобените талисмани, защото бяха само за най-общи пожелания, макар че срещу още някой петак Джина беше готова да „наточи“ джобното камъче към желанието на отделния купувач.
Търговията й вървеше доста оживено. На няколко пъти клиенти я запитаха за скритите в торбички талисмани и поне трима направиха покупки срещу доста сребро. И да имаше магия в дрънкулките, които им продаваше, нито моето Осезание, нито Умението ми можеха да я засекат. За миг успях да зърна един от талисманите й — сложно съчетание от лъскави мъниста, малки клечици и, както ми се стори, китка кокоши пера. Продаде го на някакъв мъж, който искаше да привлече добър късмет за себе си и за дома си, докато си търси жена. Беше едър, мускулест като орач и простодушен като талпа. Изглеждаше някъде на моите години и мълчаливо му пожелах успех в търсенето.