Богомилски легенди

Но — трябва да се обикне свещеното страдание, що сближава свой с тугин и кара човека да слага живота си на клада дори за непознат.

А тежко е страданието — и душата се къпе в кръв — и гори в болки — и живее в огнено робство…

Но — трябва да изчерпиш до дъно страданието, което води от връх към бездна и от жар към лед — защото само така ще намериш чашата от изумруд.

Сила ще разпали в тебе страданието, а Царкинята люби силния, който ще я отвлече.

Тя люби мощния, който работи за всички, а никой му не знае ни лика, ни името.

И стар мъдрец с белоснежни коси разказваше приказка за Дъщерята на Царя.

…Живееше на Изток Цар…

Но в самота трябва да минеш своя Път, защото тя люби самотния — и силния, който ще я отвлече.

Гърчи се душата в самота — и сърцето става още по-тъмно — и мъката — още по-дълбока.

За всекиго ли е сладка трапеза самотата — и за колцина страданието е опиващо питие, което издига душата към най-високи върхове?

…Живееше на Изток Цар…

Но трябва да обикнеш великото страдание, защото само така ще намериш чашата от изумруд.

…Живееше на Изток Цар…