Айсхендж
- Автор: Робинсон Ким Стэнли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айсхендж». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно сред пустинните кратери на Плутон е открита гигантска конструкция от подредени в кръг ледени блокове.
Паметник на непозната цивилизация или измамнодревно послание от един отдавна изчезнал екипаж?…
Разбира се. А всички ние, които помагахме да построят звездолета, бяхме избрали пътя на революционерите. В това нямаше нищо чудно, макар все още да не ме напуска чувството, че някои от нас биха предпочели да ги посрещне комитетът. (Дали и аз не бях между тях?)
Бяхме провели кратка среща с тукашното командване на революционерите — един комитет от малко по-друг вид, миризлива и чорлава група от около двадесет и пет души. Видът им беше като на моите помощници от фермата след изнурителен трудов ден, ако не и по-жалък. Сюзън Джонс им разказа всичко, което знаеше за нашите приключения и историята на спасяването ни — ако можеше да се нарече така. Отговорихме на няколко въпроса. На тях явно им беше приятно да се срещнат с нас — нали ставаше дума за проект, насочен срещу комитета, който се беше оказал успешен. Бях ужасно уморена. Не бях спала от много време. Най-сетне ни поведоха обратно към стаите ни и в момента, в който се добрах до леглото, потънах в дълбок сън.
Днес са ни оставили да почиваме. Андрю каза, че някои от тях искат пак да поговорят с нас. Използвам възможността да запиша историята на нашето пристигане. А сега отново отивам да спя. Марсианското притегляне, което толкова обичам, през тези дни ми се струва доста силно.
Днес следобед говорих с Андрю Джонс. Той ми каза, че революцията е започнала едновременно навсякъде, във всички главни градове на планетата. Целият руски космически флот въстанал и нападнал останалите кораби на комитета, като им нанесъл опустошителни поражения.
— Това ни даде възможност да излетим и да ви посрещнем горе. Ние все още донякъде владеем космическото пространство на Марс.
Железопътните линии били подложени на саботажи, особено при мостовете и другите възлови точки. Въздушните и водните съоръжения във всички градове, както и някои полицейски казарми били щурмувани. Тези последни атаки имали променлив успех. Броят на полицаите бил горе-долу толкова, колкото и на въстаниците, така че още от самото начало битката между тях била решаваща. Биели се по улиците, във всеки град… Съединените щати и Русия изпратили подкрепления на комитета.
— Пристигнаха неотавна — завърши Андрю. — Няколко големи кораба, истински космически убийци, и известно количество най-модерно оръжие. Професионални убийци.
— Сигурно не се плашат кой знае колко от вас, щом още се опитват да запазят сградите и съоръженията.
— Знам — горчиво и безнадеждно произнесе Андрю. — Те си мислят, че могат просто да ни изтребят и да стъпят отново във владенията си.
— И сте прекъснали връзката с другите градове, които все още са в ръцете на въстаниците?
— И още как! — Беше започнало да го обзема някакво мрачно въодушевление. — Както ти казах, комитетът успя да си върне повечето сектори. Те връхлитат върху водните и въздушните съоръжения и избиват хората, а ако в града все още им оказват съпротива, се оттеглят във въздуха. Повечето от сградите са автономни, но от това задачата им само се улеснява. Градовете — изкриви лице в гримаса Джонс, — са прекалено централизирани. Някои от въстаническите части са си осигурили подземни убежища в целия този хаос. Надяваме се, че са успели да оцелеят.
— А цивилното население?
— Повечето хора бяха на наша страна. Отначало. Точно затова на първо време имахме такива успехи.
— Сигурно мнозина хора са загинали.
— Да.
Хиляди хора бяха мъртви. Избити. Хора, които трябваше да живеят по хиляда години. Баща ми… Може би затворът го беше спасил, но можеше и да е загинал. И нищо чудно да идва и моят ред.
Помолиха ме да произнеса малка реч пред въстаниците от Нов Хюстън, която по-късно щеше да бъде предадена в по-отдалечените зони.
— Когато започна въстанието — каза ми Сюзън Джонс, — членовете на Космическия съюз веднага застанаха на наша страна и разказаха на всички за звездолета. Тази история получи широк отзвук, хората бяха много заинтригувани и въодушевени. Ако ти заявиш, че звездолетът е тръгнал, това ще повдигне бойния дух.
Положението им никак не е блестящо, помислих си. Въпреки това събрах онези няколко души, които бяха помагали на хората на Давидов, и ги убедих да участват в събранието, което трябваше да се проведе във фоайето на главната квартира. Там се беше събрала същата група, в леко разширен състав и малко по-изтощена от преди. Няколко видеокамери бяха насочени към нас. Дадоха ми микрофон и аз започнах:
— Марсианският космически съюз е част от революцията. Той развиваше дейността си извън общото съпротивително движение от четиридесет години насам.
Разказах всичко, което знаех за историята на съюза, без да ме напуска съзнанието, че е твърде странно именно аз да седя тук и да разказвам за това. Описах звездолета и потенциалните му възможности. Събитията от последните два месеца изплуваха живо в паметта ми, пречейки ми да се съсредоточа.